снмка: личен архив
Тази година зимата дойде изведнъж
За няколко дни - после си отиде
Удави помисли, прогони пластове
Побеля някъде, но далече от тука
Натежаха клоните на достолепни дървета
Уморени от погледите на взиращи се преминаващи
От моя прозорец прелетяха няколко снежинки
С по небрежен поглед даже недоловими
Прогониха мислите и спомените
Проточиха се дълги вечери на забрава
Нямам никакви представа
Зейна пустош в пространството
Свършиха мислите
Нямам никаква идея за следващо
Не очаквам ръце за прегръдки
Това е защото в душата ми е неопределено
Очаквам Нещо да ме изведе от унеса
Това не е защото съм отчаяна
Не е и защото съм недоволна
Това е защото свършиха противоречията
Изчерпахме смислите
Трябва да се задоволя с хармоничните колебания
Зимата идва и си отива
Ще взема да се вдъхновя от покоя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар