Сряда по обед
кожата на ръцете ми е поовехтяла
китките ме болят ревматично
не ми пречи да искам прегръдка
бялата зима се спотайва
краде от мислите ми
човек има желания
прозореца ми има нужда от поправка
усещам сърцето да бие
часовника ми е спрял
гледам да не се залъгвам
харесват ми панаирите и люлките
стъпвам внимателно
леда ще се пропука
и какво от това ако се намокря
искам да предизвикам истината
да крещи и изрече истини
абсурдно е да се залъгвам с катерушките
няма кой да ме спаси ако падна
магарето ми се е запънало на моста
има само един път да премина
посоката няма значение
ако там ще ме чака щастието
слагам си златният пръстен
обичам да се кича с трофеи
тръгвам към моста небезизвестен
той изисква ремонт
немска компания ми определи час за поправка
но какво да поправям
лепенето ме забавлява
кръпките показват страсти
петната избеляват по покривките
обичам износването на дрехи
новите дрънкулки са за един ден
иска ми се да имам мечта която да следвам
нивите са обрасли с бурени
обичам ги тези бурени
няма нищо по красиво от тях в полето
толкова са упорити
калта е до глезените
защо ли си тананикам
песента овехтяла
грамофона ми се повреди
плащам си сметките
плащам си и грешките
на заем съвети не давам
критиката винаги е неприятна
обяда не бих пропуснала
сядам на края на леглото
свалям си дрехите една по една
няма за къде да се бърза
особено ако часовника показва 12
супата ми отдавна е истинала
три клонки са подредени вместо елха
накичени гордо с играчки
осветяват пътеката
дали да тръгна или да остана
мисля първо да обядвам
после да си зашия копчето
кое е преди и след
няма значение за безкрая
потъвам в мисли безпрекословни
пия билки и затварям очи
не мога да си те представя
че не искаш да споделиш обяда си с мене
останаха малко трохи по масата
ще отворя прозореца
може някой да е гладен
