празно
чисто
утихнало 

                                                                                      снимка: личен архив

                                                                снимка: Ани Колиер

признания
не такива които ще ни разстроят
не такива които ще ни радват
а такива пред които капитулираме

тръгвам

къде е луната
белият ми шал се развява в полята
остана ми само седлото
конят ми се препъна
градината ми е изорана
чакам пролетта да ми донесе вести
вече научих урока
зеленото все е червено
мига като светофар
никой не ми намига
много им се иска 
двамина минувачи пресякоха булеварда
прелетя сврака
удари се в опънатите жици и изгоря
слънцето се показа
време е за лягане
преди това ще сънувам
после ще си умия зъбите
канена съм на вечеря
гардероба ми остарял като секънд хенд шоп
и аз ли вече съм за изхвърляне
грим и маска ще са от полза
хубаво вино ще помогне да изтрием желания
да се концентрираме върху незначителното
понякога се смея на себе си
другите все повече ми стават интересни
светофара свети зелено
тръгвам