четвъртък, 21 юни 2018 г.

Дразни ме само вилицата


                                       

Трябва нещо да се случи. Иначе не е възможно. Нещо трябва да се случи. Мълчание. Мълчим. Няма за какво да говорим. Говорим за работа. Обядваме. Късен следобед. Закъснял обяд. Искам да кажа, че има нож на масата. Ще ми избоде очите. Има нож на масата. Това, че яде само с вилица - ме дразни. Просто не ми харесва да се разкъсва някаква си печена чушка с вилица. Ям супата и след всяка глътка избърсвам устата си със салфетка. Изхабявам доста салфетки. Бърша си и носа. С друга салфетка. Говорим за моята лъжица. Лъжицата е доста голяма. Трудно се яде с такава лъжица. Поглеждам  го в очите. Благодари за обяда. Аз му благодаря също. Тръгваме. Забравя си сакото. Връщат ни. Забравихте си сакото. Мисля си колко е разсеян. Но не така разсеян както може човек да е разсеян. Малко по-иначе. Вървим. Говорим си от време на време. Аз се концентрирам да кажа нещо, но нищо не казвам. Мъчително е. Но говорим от време на време. Разделяме се. Не се поглеждаме. Бързо се качвам в колата. Сега съм повече от сама. Шофирам. Все едно ме няма в колата. Но се придвижвам. Най-сетне се прибирам у дома. Мъчително е. Работя в градината. После набързо вечерям. И аз се храня без нож. Но не разкъсвам нищо. Сама съм. Изпивам един коктейл. Изпушвам две цигари. Гледам филм. Разплаквам се. Загасям осветлението. Не заспивам. Мисля си за вилицата. За него нямам мисли. Дразни ме само вилицата.


.