year 2012 december

Тази година зимата идва напористо
Имам много копнежи
Имам някаква представа какво може да се очаква
Очаквам прегръдка
Това е защото много ми е студено
С радост стоя до прозореца
С радост всичко помня
Не бих забравила
как ме погледна
как те погледнах
Бих забравила само ако това няма бьдеще
Трябва ли да се съжалява?
Ако не се случи
Ако претърпя неуспех земята ще разпръсне ли цветове
Къде ли ще те отнесе зимата?
Спомням си за тебе
Помня през цялото време
Дали ще ми донесеш утеха
Ще ми донесеш радост
Защо ли имам очаквания
Защото кой ще ме заведе на кино
Започвам да харесвам зимата
толкова е приятно до камината
Гледам облещилото се слънце
В унисон с моето очакване
Вярвам, че ако желая нещо много - то е истина
Вярвам в Дядо Коледа!
Той ми носи само едно желание
Едно от тях е да не те измислям
Истински ли си или те измислям
Ще имам ли топли китки за да те прегърна
Зная, че пролетта ще дойде скоро
но защо да я чакаме
Пролетта може да ни отнеме търпението
можем да забравим
Ох, мой безхарактерни характер
Често те забравям
често те измислям
Но винаги мечтите ми са истински
Наистина мога да чакам, но не мога вече да те измислям

тихо и нежно

Тихо и нежно

Тази година зимата идва и си отива
Нямам много копнежи
Нямам никаква представа какво може да се очаква
Не очаквам прегръдка
Това е защото не ми е студено
С радост стоя до прозореца
С радост нищо не помня
С радост бих забравила
Трябва ли да се съжалява?
Ако претърпя неуспех
Къде те отнесе зимата?
Едва си спомням за тебе
Но те помня през цялото това време
Като че ли ми донесе само утеха
Не ми донесе радост
Защо ли да имам очаквания
Защото кой да ми подари кокичетата
Започвам да харесвам зимата
Толкова е приятно да чакам слънцето 
В унисон с моята притихналост
Вярвам, че ако не желая нещо много- то няма да стане истина
Вярвам в Дядо Коледа!
Той ми донесе много желания
Едно от тях е да не те забравя
Зная,че пролетта ще дойде скоро
И пролетта ще ми отнесе мечтите
Понякога те са безхарактерни
Често ги забравям
Но винаги мечтите ми са истински

Ех! Моя Зима! Бих ли могла да не те прегърна?

Чаках без да знам как изглежда

Чаках без да знам как изглежда

Познах го

И той ме позна

Беше ли подготвен или просто интуиция

Бях ли подготвена или просто съвпадение

Вече всяка година пиша едно и също стихотворение

За ревматизма в китките

За прегръдки сковани

За погледи съмнителни

За очакването да дойдеш
за страха да не ме напуснеш 
за омразата която ме обзема
за пропиляната обич която не ме напуска

За зимата и лятото

За отмалелите ръце

За сключени ръце в бедрата

Стига вече чакане

сега, когато няма време, кoгато е тъмно,

когато времето е спряло

Искам те и когато те няма

Познах те по погледа

Развълнувах се от себе си

Мира нямам вече

Не мога да очаквам

Мога да чакам, но не мога да те измислям

Истински ли си или те има

Приказки разни, просто говорим

За къде сме се разбързали

Като имаме толкова време

Не искам да те измислям

Не искам да те очаквам

Искам да те има

Tолкова ли съм бедна

Tолкова ли си богат

Колкото толкова

Загнезди се някаква омая

Тръпки по гърба прoлазват

Кожата ми се е притаила

Краката ми отмалели

Толкова ли се бавиш

Нямаме много време

Ето че зимата идва

А снега все го няма

Не искам да те измислям

Конят ми пръхти смутено

Кучето лае

А ти все се усмихваш

Колко ли си потаен

Колко ли съм откровенна

Не мисля да те измислям, това майче вече го казах

Много години  очаквах

Но не очаквах така да връхлетиш

Кой си ти приятелю

И защо ме преследваш

В тъмното имам копнежи

В светлото се срамувам

Конят ми пие вода

И аз вече съм жадна

Колко ли дни ще се лутам

Как да разбера това 

дето не може да се изкаже

И защо ми се вие свят

Да те измислям ли още или си истински

Заби ми се в съзнанието

Изми ли си зъбите

Как да заспя спокойно

Като ръцете ме болят в китките

Ревматизма на баба ми

И дядо с неговото мълчание

Защо да не те прегръщам

Ти имаш ли копнежи

Къде се изгуби гордостта ми

Побеля косата ми от мислене

Незнам дали да те очаквам

Като няма нищо наоколо

Само вятърът брули листата

А те нехаят ли нехаят

Защо балерините се познават

Защо не ми поръчаш шоколадов мус

И после бира да пием

Нека си чакаме

То чакането е прекрасно

Блъскаме мисли в тавана

Скачаме бързо за кафето

Искаме да се познаваме

Имаме ли куража

Как да те позная другия път

Как да не ме забравиш утре

Тихо мъглата настъпва

Конят ми потръпва, нагази тревата

Градината пуста

Можеше да мирише на джинджър

Как да остана с тебе

Ако не ме поканиш на кино

тази година зимата никаква я няма

 

Тази година зимата никаква я няма

Чакам я, имам копнежи

Чакам и тебе с отворени прегръдки

Днес ръцете не ме болят в китките

С очакване чакам зимата

Дрехите ми пресъхнаха

Падат на парцали

Харесвам зимата

Тогава всичко е бяло

Къде се изгуби гордостта ми

Къде скромността захвърлих

Някъде където да си стоят на топло

И да гледат зимата отвътре

Всяка вечер ми купуват питие

Всяка вечер се излагам

Излагам се пред природата на хората

Слагам притихнала глава на студените колене

Увесвам нос и тихо нашепвам

Кога ще дойдеш на бял кон

Когато мушмулите узреят

Добре че приятелите викат

Че и тази година мечтите се сбъднаха

Какво да те правя в сърцето

Забил си се като ръждясал пирон

Понижи хемоглобина ми

Изяде ли си ябълките

Моята супа изтина

И масата сложена

Свеща изгоряла

Покривката непокътната

Без петна по масата

Без бръчки по челото

Без дъвки в джобовете

Сама със себе си

Лондон, кабаре от град на град

Пристигане на Хитроу
опашки за паспортен контрол
1:30 мин. в такси
топъл хотел
много бира
малко колеги
много танци
усукване на коляното
но добро представяне
кабарето е страхотно
Ника свири прекрасно
куцайки си останах в Гринвилич
не видях Темза
но видях приятелка
пихме много вино
парното спряха по обед
албанеца ме закара на летището
купих си много шоколади
чаках часовете
намерих си колата
ринах сняг
прибрах се
дървата свършиха
студено
реките преляха
язовирите се спукаха
зимата е симпатично продължителна
рия снежните преспи
любувам се на чистотата
очаквам кокичетата
неочаквам невъзможното
отдавна съм се отказала да чакам