събота, 31 декември 2011 г.

new year pray


if it was simple
if i was clever
if you where silly
if the new year never ends

even i have been longing
even you have been searching
even the old year became new year
i always will love you
you always will miss me

although you like me
although i love you
although we'll never forget each other
although they will pray for us
although us

as ever i stay with my thoughts

as ever you will forget us

as ever i will forgive you

you always will stay in my dreams!
no matter where i am
no matter where you are
if it was simple
we could be loved
you could be nice
i could be calm

no matter what people say
no matter what i think
no mater what you understood

if i like you, i love you!
if you love me, you like me!

събота, 17 декември 2011 г.

АКО НЯМАТЕ ШЕДЪОВЪР, ЗАЕМЕТЕ СЕ С НЕЩО ДРУГО


Проект на един хореограф за няколко танцъора

Задуха вятър и обрули необраните плодове
Цветовете на зимата отново са в бяло и черно
Тревата отново е неокосена
Танцъорите се препъват в скалите
А на мене ми се струва че вятърът утихна

Задуха вятър и обрули необраните плодове
Хореографът се замисли за миналото
Рибките плуват в аквариума
Небето посивя от ярост
А на танцъорите им стана смешно

Задуха вятър и обрули необраните плодове
Кадифеното канапе остана самотно
Дърва разпалени в камината бушуват
Телефонът звъни
А на мене ми е студено

Задуха вятър и обрули необраните плодове
Стъпките кънтят в долината
Песента се зарея из лозята
Някой си е оставил чантата
А на хореографът му откраднаха кафето

Задуха вятър и обрули необраните плодове
Така както и днешният ден
Така и утрешният ще се отдалечи
Въздишките доставят успокоение
А на небето му е все едно

Задуха вятър и обрули необраните плодове
А ние все още нямаме шедъовър
Пък и защо ли ни е
Когато навън се свечерява
Плодовете на дървото бързо бяха изядени

Задуха вятър и обрули необраните плодове
да се заемем с нещо друго
шедъовърът се пропука
танцъорите се умориха
а на хората им писна от експерименти

петък, 16 декември 2011 г.

Откраднато стихотворение



Дадаистите полагат основи.
Владимир Илич Ленин крои революционни планове.
На мене ми стягат обувките.

Египтянките се грижат много за своето лице и тяло.
Правят маски от горчив бадем, маруля, кимион и лилия.
На мене ми харесва маска на лицето от кисело мляко и мед.

Купола на „Санта Мария дел Фиоре“ преобразява силуета на Флоренция.
От покрива на къщата виждам старата мелница.

Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната.
Ако някой продава места там, моля се обадете на: 08788 112 16.

Понятието култура е понятие с много нееднозначни дефиниции и поради тази многостранност и многопластовост се подлага трудно на единно определение.
Културата в некултивирана държава си е направо шестица от лотото.

Диоклециан става римски император.
Петър Стоянов не е вече президент на България.

Броят на протестиращите в Прага, Чехословакия, нараства от 200 000 предния ден, до половин милион.
Днес деня е по топъл от вчера.

В Москва е учредено международно евразийско движение.
В Нови Искър сложиха бяла линия на пътя.

Мая Плисецкая, руска балерина.
Галина Борисова, хореограф-мутант.

България обявява неутралитет в Първата световна война.
В Германия има 12500 хотели.

Интерпретациите на правата на децата варират от позволяване за децата на способността за автономни действия до прилагане на законова и държавна грижа за освобождаване на децата от физически, умствени и емоционални злоупотреби.
Ако имах дете, щях да го карам да се прибира до 20:00ч. всяка вечер.

„Краят на пътя“ е български игрален филм (криминален) от 1961 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.
“Хуанита Хилдегард Бо” е соло, което е идея, танц и хореография на Галина Борисова, музикален колаж на Ани Колиер и е осъществено с подкрепата на Гъоте институт в София, фондация Етюд и Пакт Цолферейн, Есен.

Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло.
Танцът не е само забавление, той ми отне толкова много.

За повече достоверност на фактите моля ползвайте google.

сряда, 14 декември 2011 г.

следобедни вдъхновения


вече десет години отглеждам едно фикусно дърво
то расте бавно и упорито
поливам го от време на време
махам изсъхналите листа
възнаграждава ме с красота и спокойствие

вече пет години живея извън града
усещам бавният ритъм на времето
занимавам се с незначителни неща
които са се превърнали в смисълът на живота ми
удоволствията са ежедневни в градината
кося тревата всяка седмица
и гледам отминаващите дни без да ги забелязвам

вече 3 месеца имам усещането за нови приключения
впускам се в малки интриги
харесва ми недоизказаното
кога ли ще се променя
дали вече не е късно

вече 5 дни си седа в къщи
взирам се в компютъра
чета стари текстове
рея се из нови мисли
представям си бъдещи проекти
не съм амбициозна
но не мога да се откажа
забавленията тепърва ме очакват
обичам всичките си приятели
враговете отдавна съм забравила
време е да затворя страницата

вече 3 часа чакам телефона да звънне
нямам точна уговорка и това ме изнервя
не обичам чакането
то е като загубено време

вече 3 минути пиша това лайняно стихотворение
нямам повече какво да кажа
време е за цигара пауза
и малко зарейване в мислите
колко искам да ги подредя
незнам какъв порядък да сложа
по азбучен ред, по години, по спомени
хаосът ме изпълва с импулси за работа
трябва да подредя неподреденото

сряда по обед



кожата на ръцете ми е поовехтяла
китките ме болят ревматично
но това не ми пречи да искам прегръдка
бялата зима се спотайва
краде от мислите ми
някакъв човек има желания
прозореца ми има нужда от поправка
усещам сърцето да бие
часовника ми е спрял
гледам да не се залъгвам
но ми харесват панаирите и люлките
стъпвам внимателно
леда ще се пропука
и какво от това ако се намокря
искам да предизвикам истината
тя е печална
абсурдно е да се залъгвам с катерушките
няма кой да ме спаси ако падна
магарето ми се е запънало на моста
има само един път да пресека
посоката няма значение
ако там ще ме чака щастието
слагам си златният пръстен
обичам да се кича с трофеи
тръгвам към моста небезизвестен
а той изисква ремонт
немска компания ми определи час за поправка
но какво да подправям
иска ми се да имам една константа
която да следвам
нивите са обрасли с бурени
калта ми е до глезените
но защо ли си тананикам
песента овехтяла
грамофона ми се повреди
плащам си сметките
плащам си и грешките
на заем съвети не давам
критиката винаги е неприятна
но обяда не бих пропуснала
сядам на края на леглото
свалям си дрехите една по една
няма за къде да се бърза
особено ако часовника показва 12
супата ми отдавна е истинала
три клонки са подредени вместо елха
накичени гордо с играчки
осветяват пътеката
дали да тръгна или да остана
не мисля първо да обядвам
а после да си зашия копчето
кое е преди и след
няма значение за безкрая
потъвам в мисли безпрекословни
пия билки и затварям очи
не мога да си те представя
че не искаш да споделиш обяда си с мене
останаха малко трохи по масата
ще отворя прозореца
може някой да е гладен

понеделник, 12 декември 2011 г.

една вечер


Обичам изненадите. И хубавите и лошите. Разбира се предпочитам хубавите.Не бих могла тука да говоря и разкрия конкретно събитията, но бих се изказала в Хайку форма + евтино латино чалга стихче:

къде е луната
белият ми шал се развява в полята
остана ми само седлото
но конят ми се препъна
късно е да се намерим
градината ми е изорана до основи
чакам пролетта да ми донесе вести
но вече научих урока
зеленото все е червено
мига като светофар
никой не ми намига
много им се иска
въпреки че двамина минувачи пресякоха булеварда
прелетя сврака
удари се в опънатите жици и изгоря
слънцето се показа
време е за лягане
преди това ще сънувам
а после ще си умия зъбите
канена съм на вечеря
гардероба ми е изостанал като секънд хенд шоп
добре че аз не се чувствам така
малко грим и маска няма да са за изхвърляне
хубавото вино ще помогне да изтрием желания
и да се концентрираме върху незначителното
понякога се смея на себе си
другите все повече ми стават интересни
светофара свети зелено
тръгвам

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Аз съм един реализирал се човек...


Аз съм един реализирал се човек. Казвам си го за да се насърчавам. Иначе имам големи съмнения за бъдещето. В това число и моето.
Но въпреки това понякога съм щастлива. Разбира се представям си и малък процент - вариант «сапунка», но незнам дали няма да се оттегча от такава бъдеща опция.

Лош ученик съм- помня уроците от хората и живота, но често не ги спазвам. Помня урока - «Трябва да се мине по стълбицата на йерархията». Не го спазвам от момента в който го получих. Защото йерархията за мене е това, което аз си изграждам: хората които ме респектират, хората които ми дават примери за подражание, и хората които нямат значение за историята. Това са примери от които се уча, но само в краен случай. Иначе бавно и уверено вървя по пътя си. С увереност и известна доза бързина.

По пътя си може и да бъркам, но това че съм опитала ме прави по-силна и уверена в себе си. Без това не бих могла да нарека че живея. Често разсъждавам и за постъпките на другите. Опитвам се да ги разбера. Все повече събитията около мене нямат значение. Аз не съм отговорна за тях. И не бих ги променила. Защото това значи да променям другите, а кой ли земен човек има такава сила?

Помня и един друг урок- «……». Майче този не си го спомням. Нищо. Ще си измисля сама правила.

Жером Бел казва по повод неговия проект: «The last performance»: «Tова е драматичната иcтория на танца без история. И затова не е въжможно да се цитира». Мисля си че това важи и за самият живот. Омръзна ми от цитати, от опити да сме интелектуално извисени, да напътстваме, да се спираме…когато тялото иска покой, иска удоволствия…

При тези условности не мога да не бъда оптимист.

неделя, 6 февруари 2011 г.

a week before 13 feb.


Next station
dedicated to Krassin Iordanov

Where do you go to my lovely
where
I want to be with you tonight
tonight is very long evening
because you gentle wait for us
to hug you
to talk to you
to love you
and to face the life with light smile
because next station is coming
and we 're going to take it
and go forward
together or alone
where do you go to my lovely...
what the time mean for you
what the facts are telling us
every thing you say to us
is a code to thing about
what to say more
the rainy evening i think about you
the sunny weather makes me feel your spirit
but never borring days with you
where do you go to my lovely...
you dance like zizi and gigi
who with you like to spend tonight
i guess and say yes!
you don't!
you stay with us
tell us the thoughts that surround you
we remember who you are
i can't look in site of your head
but i love you my darling
and miss our days and evenings
i keep your song inside
and when i am along in my bad
i see your picture on the wall
and smile appears on my face
but where do you go to my lovely...