усилията винаги си струват

 

и ето дойдох до положение

което искам да разбутам до неговото сриване 

подадокс е ситуация
която е причина за появата на цели нови раздели в научните изследвания

но всъщност ако става въпрос за най ценното
 

 

това със сигурност не е научно, по-скоро е в полето на метафизиката
където сме осъдени на тайнства, мистичност и противоречия на разума

вторият закон на термодинамиката гласи:
ако сложите замразено пиле върху бутилка с вряла вода се очаква пилето да се поразтопи, а врялата вода в бутилката да се охлади

топлината не се разпространява в обатна посокa
но чувствата намаляват или се увеличават и в двете посоки, топлината се разпространява от по-топлите към по-студените посоки

в живота сме свидетели на противоречиви натягания - хем искаме нещо, хем имаме причини да не го искаме, за да обясним защо е така, трябва да изясним чувствата

по същество колкото повече чувства - толкова повече емoции
а колкото повече емоции - толкова повече проблеми, статистически би трябвало борят на проблемите да е равен на броя на емоциите

хипотетично бързо движещите се емоции може да разместят бавно движещите се чувства и обратното
но винаги наблюдаваме съвсем различни резултати

изкушаващо е да контролираме процеса, вероятността да успеем обаче е нищожна
и въпреки непосилнoстта на задачата усилията винаги си струват

Докато си мислех, че съм сигурна...

                                                    фотограф: Виолета Апостолова/Лети

Докато си мислех, че съм сигурна и няма да се препъна в изпотрошените надежди, и всичко си е наред, си помислих несигурно, че сигурно съм сбъркала.

Дали да не заменя сигурно съм сбъркала с може би, за да не съм толкова сигурна?

Неясните мисли, които ни вълнуват не могат да стигнат до спокойно избистряне.
Опитваме се да анализираме преживяното, изваждаме го в някаква неясна форма, но това не ни помага да го опознаем.

Повечето пъти когато съм си мислила, че след обстойно анализиране вече мога да диагностицирам случая, то се е оказвало напразно, защото още повече съм измествала истински преживяното с наместване и тълкуване на детайлите по начин, който на мен ми е угоден. Защото е по-лесно да намериш утеха като обвиниш другите, отколкото да осъзнаеш истинските подтици.

И застанали в двата противоположни ъгъла, дебнейки се като животни, сме готови отново да изпитаме рязка и дълбока болка, като си спомняме отново и отново неоправданите надежди, несъстоятелните обяснения и непостижимите цели.

И незнайно защо, това усилие не ни носи утеха, но не ни прави и по-тъжни - напротив, прави ни по-щастливи.

Мъчително е да знаеш, че никога няма да осъществиш тези скрити помисли. Чувствам се поне за миг щастлива като си представям възможните евентуалности.

Но се чувствам безполезна, защото това което изследвам, не ми носи осветление.