катастрофално стихо-творение

 

снимка:Ани Колиер

Буря
Неслучила се
Дъжд
Ромолещ несигурно
Облаци
Застинали неизяснено
Земя
Пропукала се категорично
Дървета
Цъфнали обичайно
Хора
Лутащи се катастрофално

неясни мисли за любовта

За какво друго да пише човек освен за любовта?
Неясните мисли, които ни вълнуват не могат да стигнат до спокойно избистряне.
Опитваме се да анализираме преживяното, изваждаме го в някаква неясна форма, но това не ни помага да го опознаем. Както не познаваме себе си, познаваме само хорските слабости, а за нашите сме осведомени, доколкото другите хора са ни ги изтъквали.  Повечето пъти когато съм си мислила, че след обстойно анализиране вече мога да диагностицирам случая, то се е оказвало напразно, защото още повече съм измествала истински преживяното с наместване и тълкуване на детайлите по начин, който на мен ми е угоден. Защото е по-лесно да намериш утеха като обвиниш другите, отколкото да осъзнаеш истинските подтици.

И отново ще цитирам Марсел Пруст; "У всички хора не възникват едновременно едни и същи чувства в предварително установен ред". Какво повече да се каже? "Защото когато единият от двамата влюбени е напълно сигурен в любовта на другия, той веднъж завинаги се освобождава  от грижата да го обича еднакво силно".

И застанали в двата противоположни ъгъла, дебнейки се като животни, сме готови отново да изпитаме рязка и дълбока болка, като си спомняме отново и отново неоправданите надежди, несъстоятелните обяснения и непостижимите цели.

И незнайно защо, това усилие не ни носи утеха, но не ни прави и по-тъжни - напротив, прави ни по-щастливи.

земно щастие

           ЗЕМНОТО ЩАСТИЕ Е ПОСРЕДСТВЕНО - ИДЕАЛЪТ Е НЕПОСТИЖИМ

                                                           снимка: Ани Колиер

Любовта ми не се утвърди - не оправда естетическата ми култура

                                                        снимка: Ани Колиер


Любовта ми не се утвърди - не оправда естетическата ми култура

упражнение за плътност и обем

                                                               колаж: Ани Колиер

По всички ония въпроси, които не са засегнати в други текстове, бих могла да отбележа в това дълго и безкрайно изречение, че липсата на едно единствено неполучено мнение понякога ни кара да усещаме възможността да ни обземе луд копнеж и отчаяние по нещо, което бихме изпитали само ако са ни позволили, но в качеството си на съзерцатели ние най-малко бихме предизвикали събития, които да ни извадят от ежедневната дрямка без която бихме минали, но не ни дава сърце в слънчевите следобеди да не се възнесем в непознато съществуване, което да ни въведе в най-завидни победи в чужди страни, които биха утешили даже и Пруст, ето защо четенето и писането през делничните дни е занимание, което малцина дръзнали да го правят попадат в "губене" на време, опитвайки се да подражават на привелигированите таланти, които всъщност са ни накарали да обикнем това забавно и трудно занимание, но несъзнателно сравнявайки се с тях, не можем да изпишем и едно изречение, което да има собствено мнение и попадаме в "редакции" на предишни поколения, които отдавна са подчертали подробностите и разчекнали различни въпроси, и ние безпомощно трябва да слагаме кавички и да посвещаваме цялото си време като даваме преценки с педантична свенливост и от любезност, та така самото занимание се превръща в безсмислие, понеже вече можем да разпознаем кой е написал текста, но няма да кажем за него той е голям писател, защото не сме сигурни в това, можем да кажем само, че ненаписаните случки и неслучилите се възможни събития, които евентуално можем да си представим да са изключителни, ни правят за кратко щастливи, но после много по-нещастни и няма никаква съпротива която да промени това, така изпитваме радости, несравними с удоволствието, и обстоятелството, че разпознавайки слабостта, същата слабост към редките изрази, аз вече нямам впечатлението, че това изречение има някаква плътност и обем, но все пак това упражнение обогатява собствения ми ум.