четвъртък, 21 юни 2018 г.

Дразни ме само вилицата


                                       

Трябва да се случи нещо. Иначе не е възможно. Не мога повече така. Нещо трябва да се случи. Мълчание. Мълчим. Няма за какво да говорим. Говорим за работа. Обядваме. Късен следобед. Закъснял обяд. Искам да кажа, че има нож на масата. Ще ми избоде очите. Има нож на масата. Това, че яде само с вилица - ме дразни. Просто не ми харесва да се разкъсва някаква си печена чушка само с вилица. Ям супата и след всяка глътка избърсвам устата си със салфетка. Изхабявам доста салфетки. Бърша си и носа. С друга салфетка. Говорим за моята лъжица. Лъжицата е доста голяма. Трудно се яде с такава лъжица. Поглеждам  го в очите. Отдавна не сме се поглеждали в очите. Благодари за обяда. Аз му благодаря също. Тръгваме. Забравя си сакото. Връщат ни. Забравихте си сакото. Мисля си колко е разсеян. Но не така разсеян както може човек да е разсеян. Малко по-иначе. Вървим. Говорим си от време на време. Аз се концентрирам да кажа нещо, но нищо не казвам. Мъчително е. Говорим от време на време. Разделяме се. Не се поглеждаме. Бързо се качвам в колата. Сега съм повече от сама. Шофирам. Все едно ме няма в колата. Но се придвижвам. Най-сетне се прибирам у дома. Мъчително е. Работя в градината. После вечерям набързо. И аз се храня без нож. Сама съм. Изпивам един коктейл. Изпушвам две цигари. Гледам филм. Разплаквам се. Загасям осветлението. Не заспивам. Мисля си за вилицата. За него нямам мисли. Дразни ме само вилицата.


.

сряда, 12 юли 2017 г.

«Митът за женската свобода» Ирен Сайбин

Романтисизмът проектира представи за въздушната Силфида като жена. И до днес танцъорите страдат от това клише. А днес тялото се връща към феминизма си. Чрез Силфида, Мария Таьони въвежда стоенето на пръсти и босите, леко обути крака, което 'тальонизира' Париж.
Те са въздушни същества. Изразявайки чистота и лекота като перца. Екипирани с криле, те имат дарбата да са видими и невидими. Между опита на физическото съществуване и смъртта, тяло и разум, те живеят във въздуха и обичат неизискващи и безмълвни. Те временно могът да се превърнат в черни лебеди, магически, и чупливи като приказка. Носят се във въздуха като мъгла, и живеят без никакво измерение във времето. Тяхната крехкост и женственост е събрана в техните детски тела. Те живеят, а понякога и умират като девици.
Мария Тальони беше първата от този вид. Тя може да бъде видяна в картините на Пол Бюрд, застанала боса и леко стъпила срез розов храст. Тя въведе стъпването на пръсти което прие наименованието ”тальонизиране” на целия Париж. Въплъщаването на безсмислени фрагменти като невинно разцъфване Мария Тальони го правеше като истинско цвете. В психологическата трилогия на Чайковски , Петьр Шауфус и Оле Ньорлинг (немската опера от 1992г.) розата е декодирана като символ на потискането и затова е опасна, сексуална, и „Спящата красавица” затова е притча за пресъздаването. Разбира се Тальони преди Фройд е била невиделица. И ние не знаем нищо за нейното развитие като жена, и нищо за висотата на нейното целомъдрено изкуство. Като повечето романтични балети „Силфида” с премиерата през 1832г., описва неземния магнетизъм и отива далеч в историята. За балета да бъдат убедителни някои пространства, всичко трябва да бъде възможно. Колкото повече е приказно действието, толкова по непоколебимо е намерението. Теофил Готие, балетен критик и либретист през Романтичния период, е бил експерт на всички приказни притчи и легенди и неща свързани с феминизма в танца. Взимайки например конкурентните Мария Тальони и Фани Еслер, например Готие демонстрира противоположните опори в тези женски принципи: Тальони е християнска танцьорка, тя примирено се носи като дух с нейния прозрачен муселин, с който тя обича да се покрива. Тя може да се оприличи като блажена сянка под която нейните розови пръсти украсяват и разделят цветята които се поклащат. Фани Еслер е друга страница, която идва от гръцката митология и танците на Терпсихора. Нейните одежди са почти разпадащи се, когато и да се прегъне, и дръзко да протегне ръце, ние вярваме че е фигура на Помпей или Херкулес. Готие прави реверанс и на „Жизел”, в изпълнението на Карлота Гризи през 1841г. вероятно защото тя е като архетип на френския елементен дух, комбиниран с духа на балерина: еротисизъм и невинност, определящи ранните символи. „Тя се носеше като магически дух сред градина на истинска кралица. ”Гризли носеше двата аспекта на „приятелския свят” , божествен и светски. Всеки танцьор на класическия танц неизбежно се поражда от тези две опозиции. Гризли подстрекава любовта, желае страстта, позволява си да яде, пие, пуши и прави секс, дава привилегия на шоколада и шампанското. Тя винаги е в риск като камък, който ще падне от въздуха в пространството. Когато тя казва:”тальонизъм”, Гризли практикува перфектен селф контрол, сила срещу повечето желания за предпазване. Токова чисто и емблематично като невинността    в „Алиса в станата на чудесата” на Луиз Керьл, толкова колкото и самия автор вярва в това. Този вид е враг на
детското, еротично както прелъстяването на Лолита. Аскетизмът увенчава девствената природа на бялата балерина. Земния живот с неговата бездънност и пакостни емоции, е победен и завладян от магията на приказките. Избавлението може само да се появи в мислите на истински неподправената вечна любов на човек, готов да жертва себе си чрез благоволението на куража. Красотата е необходимост защото на балерината никога не е простено да е грозна. Но коя красота вьзтьржествува? Тази която омайва Карло Бласи, който иска неговата балерина да е като Диана или Венис? Или Баланчин е бил прав? Той е толерирал само дълги крака, дълги ръце, с малко тяло около тях.
Пробуждайки се към женското, където Аврора боязливо бяга в Розовото адажио, напускайки години където е спала, сред трънливо развитие. Това кара младите хора да започват техния тренинг толкова рано (между 4-8 години), като се ограничават в строга дисциплина, крайно трениране, и често бъдейки на диета, изпотявайки фанелките си, ограничавайки хормоните си. Да си дебел това е най-лошото което може да преживее Аврора, Силфида, Жар птица, Хлое, Отеда, Жулиета. Повечето от танцьорите са невротично пристрастени практиканти.
Земните същества никога не кървят, освен техните палци в балетните обувки. Грижейки се за женското тяло, което патологично е склонно към анорексия, за да спечели безсмъртие преди да се влюби в мъжа или жената, ни връща към ранните представи и разбирания на абсурдната формулировка на невинния Папа III. Според него „менструалното кървене” което е толкова „импулсивно и нечисто”, че плодовете не могат да покълнат    ако имат контакт с това - цитат от документалния сборник на Захариас. В книгата „ В надпревара със Силфидите” на американския физик Л.М.Винсент е отделена цяла глава на „менструална тема и вариации”. Например че 18 годишен танцьор изглежда като витаминен продукт. Когато докторът препоръчва мултивитамини с добавка на минерали за да балансира евентуалния дефицит на желязо, поради менструалните цикли, балерината продължава: „В моя случай мога да купя субстанция без никакво желязо”. Танцьори без менструален цикъл са типично нещо. „Имам период само когато сам във ваканция. Нищо не помогна до момента когато спрях да танцувам и започнах да преподавам”. Със всичките диети, работа, потене, емоции и настроения, месечния период е нещо като феномен. Естетиката на балерината е да е детска елфа. „Ние нямаме даже коса на ръцете, по краката, и на срамните части”- добавя Бентли иронично. „Вместо храна ние живеем с музика. Живеем с изкуство и емоции. Нашата физическа енергия е нашия излишък към съзнателни емоции. Ние сме хванати от нашата вяра, нашето посвещение, обич, вдъхновения, нашите витамини и без захарна ломонада . Нашия живот се върти около това какво не ядем”. Леките лицеви бръчки, въртящи очи, дишащ нос, индикира умора - а това не са перфектни симптоми. Полемично добавя    Бентли. Статистиката показва, че 6 процента от разболелите се от анорексия са резултат от изтощение. Болестта повече се разпростира сред танцъорите, отколкото сред останалото население. Линията между завидното тънко и нещастно недохранване е тънка и ефекта е много сериозен. Хормоналния дис баланс който е дефицит на естроген, може да доведе до остеропороза, и даже до фрактури и счупвания. 30 годишен атлет който не е имал менструация за дълъг период от време, има скелентна кондиция на 70 годишна жена. (Frankfurter Allgemiene Zeitung). Метаболизмът разполага с интелигентно оцеляване. Той търси да съхрани протеин. Когато танцьорите загубят последните мастни резерви, тялото тегли протеин от тези части на тялото,
където не може да има мускулна работа. И затова много танцьори с силни крака загубват доста килограми по техните ръце и гръден кош. Ана Павлова спестява също обратното за съществуването на Силфида. Въпреки че тя беше „деликатна, чуплива, въздушна, отправяйки се от земята” , тя притежаваше дар от природата, според Сара Бернар – „ дълги, източени крака на изключителна красота”. Самата Павлова в нейната биография споделя: “трябва да жертва пълното осъществяване на жена” за професионалния успех. Да, тя би могла да го направи в някой друг живот по-късно. Бих могла да танцувам като смъртна, но само като Силфида, като запенени гребени на вълни.
Дали вълшебството и обаянието на танцовата невинност изчезва със световната любов? След повече от 20 високо летящи, и благородно безкрайни години,    повече маниерно модерната Силфида , Ева Евдокимова изчезва бързо след като се жени за диригент. Без да напусне чертата.

неделя, 4 юни 2017 г.

сутрин


тук долу всичко е наопаки
врата ми се умори да гледа тавана
крампи в мускулите
глас нямам
пълзя по пода
не мога да се изкашлям
бавно се приближавам
разкопчавам ципа
опитвам се да се изправя
само едно оголило се бедро
развързвам връзките на матрака
влизам към тъмното
бавно и целенасочено
вървя по права линия
полягам уморено
под завивката никой не вижда
и не умирам
все пак трябва да получа аплауз!

понеделник, 23 януари 2017 г.

имам си

                                             Театър Гольотин, Щвеция / Галина Борисова

имам си намерения - не ги следвам
нали са само намерения

имам си цели - следвам ги
даже и да не виждам смисъл

имам си бъдеще - нали утре няма да се мре
няма как да се избегнат последствията

имам си надежди - нали все оптимистично трябва да се живее
и да се запази чувството за хумор

имам си минало - то не ме тормози
тормози ме настоящето, все с нови предложения

имам си достойнство - не е за изхвърляне
изхвърлих само ненужния морал

имам си най-съкровеното - то очаква споделяне
въпреки че заблудите чакат на вратата

имам си и това което все още нямам
то се появява внезапно и ме изненадва с присъствието си