весела Коледа!

A free greeting card by Smilebox

предколедна приказка

Майка ми пържеше картофи за вечеря. Не че бяхме бедни, но много обичахме пържени картофи поръсени отгоре със сирене.

Гледах снега навън който се опитваше да натрупа, но падаше наивно и несигурно в градината. И така приказката вече започна. Който е закъснял да не се притеснява - нищо не е изпуснал. Та да си дойдем на думата: Имало едно време, не много отгавна една жена с името Снежанка. Тя имала много приятели, които й помагали в тежките дни и я развеселявали с дребни шегички. Но тя им вярвала, та нали за нещо трябвало да се захване, за да не страда.

Снежанка била умерено красива, с характерни черти на лицето и фигурата, лесни за описание и запомняне. Нейните отличителни белези били годините й на бурен живот, който по нищо не се различавал от този на другите, но тя, Снежанка знаела че е специална. Тази увереност може да я е наследила от баба й, или от майка й, или от някоя неизвестна леля, но със сигурност е наследствена. Затова тя никога не потърсила причината в себе си. Всеки път когато ставало малко тегаво, тя започвала да пише стихове, но този път Снежанка искала да напише приказка. Приказка за ледената слугиня, или глезеното Мими, или за вълкът и седемте прасенца, или за Тони и властелинът, или пръстенът на валкирите, или нещо като змеят и Катя. Но тъй като била много разсеяна още от малка, тя никога не помнила точно кои герои от кои приказки са, пък и защо й е да помни дати и имена. Важното за Снежанка било съдържанието. Затова сега тя седяла и се чудела какво съдържание да има в тази нова приказка. За доброто и злото вече децата не вярвали отдавна, също и големите, така че това се изключвало. Ако напише приказка за себе си, това би било много нескромно, ако напише някоя история за приятелите си, това би било предателство. И така тя седяла и си мислела какво да измисли. И ето изведнъж разбрала, вече няма какво да се каже и напише. Ама как се пише за нищото. Ами ето така, много лесно: Имало едно време едно нищо, то било нито лошо нито добро. Нищото само искало да го оставят на мира. Но тъй като било видимо нищо, хората непрекъснато говорели за това и онова и не го оставяли на мира. Един ден нищото си казало: ще се променя на видим, и ето от този момент нататък всички виждали какви добрини прави, колко е талантливо това нищо и така лека по лека забравили за него. Защо да ги интересува едно нещо. Ето така завършила приказката - в очакване на пържените картофи и в приключването на опита ми да напиша приказка.

поука 1: по добре нищо което се вижда, отколкото нещо което не се вижда.
поука 2: нищото е основата на нещото
поука 3: изпълнявайте поука номер 1 и поука номер 2

чакам

все същото
очакването за първият сняг
за новите предизвикателства
за умората и страха
за лекотата от битието
и стремежа за красота
душата ми изгаря за нещото
което незнам как да нарека
тази вечер няма да ми се обадиш
защото те няма
измислям те и пак те няма
чакам те и пак те няма
забравям те и пак те няма
няма ме и мене когато съм сама
оттегчих се да чакам
по пантофи и пижама
в този неспретнат вид мога само да отскоча за цигари
но даже и съседите се плашат
от появата ми по всяко време за да си купя
незначителни неща
е хайде
горя от топлината до камината
но краката ми са премръзнали
за да тръгна към тебе
все пак чакането си струва
поне правя нещо
чакам