три и-та

искам сега - харесва ми се

искам всичко - внушавам на

искам - трябва и желая

В преследване на Истината

                                                фото колаж: Ани Колиер

Фокус към културата;
следващата есен...
високо образование?
католическо либерално !
хората питат кой е този?
колко трудно е да се отговори:
тествам истината,
това въпрос ли е?
относително да!

Има два вида философи;
едните които усложняват
и другите които опростяват.

Речник;
този който ни помага!
не този който ни френетизира!

Отговори;
не трябва да сте сърдечни!
трябва да сте откровени!
поне да сте откровени с Господ!

Истината не се променя;
ние се променяме!

объркано стихотворение

                                снимка: Ани Колиер

незнам откъде идва
но в главата ми изкрастилизират картини
мисля за тях мистериозно
все се прокрадват
удрят се в костите ми
трошат наивност и поезия
съкровенни помисли
изгарят цялата драма
състезават се с митолигии
черни и бели облаци
надвиснали над лятното небе
завършена хармония
потвърдена от творчество
успели убеждения
години признания
прогонили въображението
рационално настанили се
между признанието и морала
театър продуциран от нереалното
но двойно потвърден от логическото
теоретично наивен
рефлектиращ  сцената
на която измисляме утопии
намиращи въображение
да обяснят необяснимото

Хуанита Хилдегард Бо-соло танц на Галина Борисова

есенна нощ
хладна е нощта
белият храм
пробуждам се в далечината
кучетата
равна песен
равна есен
защо гледаш толкова учудено
гледачке, хаха

завладявам и захладнява
изчезна роякът на жиците под моята лампа
пясъкът на вълните се слива
със звука на флейта
есен в шумът, есен е
тъжно ехтят камбаните на далечния храм
време за вечеря
през отворената врата
грее есенното слънце

свърши голямото чистене
есенна вечер
запалвам фенера, мъждука
трепна пламъкът на свеща
мъгла над реката
чувам как конят ми нагазва водата
в планинският храм стриват ориз
хаха, ярка лунна нощ
ярка есенна луна
и слуга изхвърлил сляпо кученце

в тази есенна нощ
мисля само за тате и мама
блясъкът на водата
чета свойте мисли
а имам ли мисли
защо пък да нямам
дълга есенна нощ
събуждам се и виждам
приказват си мама и тате
зазорява се и се събуждам

олекна ми

обрулени листа
изпопадали сухи клони
градушка набива като юмруци
мислите уморени и забравени

скъсаха се жиците
тока спря
тъма наострила в тъмното
изтърбушени спомени

олекна ми внезапно
от стаени недоволства
изпразнена душа
оголени емоции

няма вече нищо оцеляло
само тялото уморено
присяда на тревата
и се взира в простора

изпрано бельо
чаршафите се развяват
масата непокътната
очаква гости внезапни

за да разкажа спокойно
случки неслучили се
и да призная пред себе си
пораженията и  победите

диалог

Г: старите неуморени пушки, които не са изгърмели патроните си, цинични на всичкото отгоре

Д: дали не мога да оскубя няколко храста касис от къщата в княжево и да ти дам
за да може като ядеш устните ти да са червени и тръпчиви 

Г: обичам декорациите, но не и декорите
 
Д: защото както казва франсис бейкън - който трупа знания, трупа печал

Г: имам от ампулите на леандър, не искаш ли?
  
Д: както Якоб Буркхард описва едно парти при Чезаре Борджия - господата хвърляха бонбони по дамите и тези бонбони които оставаха между гърдите им ги вадеха с уста.

 Г: имам нужда някой да ми чете Одисей на Джеймс Джойс

Да: лошото е, че гласа ми бързо става дрезгав

Г: не мога повече да не съм сред конкуренция

Д: аз съм вътрешния ти глас, пищността е проблем

Г: след ренесанса идва инквизицията и всичко отива по дяволите

Д: като се качвам по стълбата, ужас е

Г: само да ме видиш каква трагедия е да пея


 

розето спасява вечерта

етикети
настройки
визуализации
публикуване
запазване
затваряне
отваряне
бисквитки
разбрах: розето спасява вечерта

НЕ ПОМНЯ ЛИЦЕТО ТИ

снимка: Ани Колиер

Изгубих се в един прекрасен ден

Бях хипнотизирана под прозореца

А има ли нещо за изпускане?

снимка:Ани Колиер

Чуйте ме, не мога да виждам ясно

Най-страшното е че е помня лицето ти

А трябваше ли?