на Емили

                                                           снимка: Ани Колиер

мъката ми беше възпалена -  тичах

възмужавам се от любовта - ще уморя плътта

вероятно е да сме греховни - волята ми се замисли

трябва да устоя - защото така е редно

истината стои винаги изправена - сама

вярността ни е била прахосана  -  в неблагодарна почва

ще те оставя гладен - след като се навечеряш

моята обич се подразбира -  с тревога

за щастието, нещастието и увереността

 

снимка: личен архив

1 вариант:  Щастието ми беше толкова възбудено, че се възхищаваше на възможностите и ако имах удоволствието, което Вие евентуално може би нямате, с радост бих Ви го дала, но някои истини са толкова избледнели, че няма смисъл да се опитвам да ги възтановям и затова със стаена радост бих откликнала на страстните Ви желания, ако не бях Ви видяла след като станахте неправдоподобен.

                                                           снимка: личен архив 

2 вариант: Нещастието ми беше толкова омърлушено, че не можеше да помрачи несигурните възможности за удоволствия, които евентуално бихме могли да получим, ако истината беше по-напориста, за да няма смисъл напразно да си представяме някакви приветливи възможности и други подробности, които проточваме от доста време.

                                                           снимка: личен архив

3 вариант: Нямам никаква идея какво може да смути дните и да ощастливи нощите ми, но със сигурност бих откликнала на всякакви дръзки предложения, за да не съжалявам след това за пропуснати възможности, които биха ощастливили моето скучно настояще и накърнили моето достойнно бъдеще, което с наведена глава откликва на всякакви предизвикателства.

                                                     
                                                           снимка: личен архив

4 вариант:  Имам увереността на оптимистичен песимист, че каквото е трябвало да се случи се е случило, и от тук на сетне това което ще се случва - зависи единствено от потенциала на виното, полуотворените устни и изтощението, след което с тревога ще разберем, че неизбежното никога не ни изненадва, защото е неизбежно.

сигурно или може би

                                              снимка: личен архив

Докато си мислех че съм сигурна, че няма да се препъна в изпотрошените недежди и всичко е наред - си помислих несигурно, че сигурно съм сбъркала.
Дали да не заменя - сигурно съм сбъркала - с може би, за да не съм толкова сигурна?