Удивляващи факти.
Учудващо не съм изненадана.
Имам отново рожден ден!
Няма как да се избегне.
Този ден фатален.
Какво да си подаря?
Това стихотворение номер 66.
Случайност?
Вярвам в съдбата.
Родена съм в годината на огнения кон.
Жените огнени коне ги убивали в Китай в недалeчното минало!
Колко жалко!
За това че са ги убивали, или за това че аз съм огнен кон?
Тъга се е спотаила в най-непорочните ми мисли!
Порочните ги изгоних.
Имам усещането че съм живяла отдавна, изгорили са ме на клада.
Дали не съм била Жана Дарк?
Дали повтаряме някои събития от предишните си животи?
Годината беше творческа;
“Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго”
Чудесно звучи, нали?
Да взема да си направя сега едно ново соло?
Може пък да се окаже шедьовър.
Колко нескромно и задължаващо.
“Три пиеси- четири действия”
Дали ще изкараме толкова?
Дали няма да ни омръзне още в първо действие.
За второ ще трябват нови герои.
Обстановката също трябва да се промени.
За трето действие съм убедена в блясъка си.
Другите сигурно ще завиждат или пък ще страдат.
Всеки трябва да се бори за ролята си.
Това не е егоизъм, нито жестокост.
Това е състезанието с живота.
Четвърто действие - дано режисьора не го провали.
Защото на героите им се играе.
Някои искат да си разменят ролите.
Други искат нови герои.
Трети иска нов сценарий.
Дали да не извадим от пиесата някой от скучноватите?
Или от по-незначителните?
Да добавим някой по-талантлив?
Кое определя кой е по-интересен?
Вкуса, жанра, стила?
Искаме ли да ни запомнят?
Или просто сме необходими за пиесата?
Защото кой се интересува от съдбата ни?
Интересува ни съдържанието, не формата!
Защото форма без съдържание какво е?
Жалко, защото обичам изискания лукс и финните взаимоотношения.
Искам непосредствено въздействие, едновременност, спонтанни усещания.
Да елиминираме недостатъците и пречките -те трябва да станат предимства!
Да се потопим в преживяването!
Имам противоречия!
Дали да се казва истината?
Или да се спести на публиката?
Действията крещят от смисъл, колко сме старомодни-пренебрегнахме контекста.
Съдържанието натежа, либретото стана тромаво.
Романтизмът приключи, време е на модерността!
“Нищо нечовешко не ни е чуждо”
Нихилизъм отвсякъде.
Искаме да рушим, но първо трябва да изградим.
Може ли да различим жанровете?
Може да ги смесим, дано не заприличаме на пост-модернисти!
Дистанцията ще ни помогне, но изразителността ще е слаба.
Явно сме главни, но слаби герои.
Ще трябва да действаме.
Предпочитам да умра в първо действие, за да не уча текст за второ.
В трето може да се появя като нимфа, за да може в четвърто да има убийство.
Така ще е драматично, жанра ще е криминален и успеха на пиесата ще е огромен.
Важното е да ни запомнят в историята!
Все едно, някой ден гроба ни ще запустее.
Един ден ще имаме последен зрител!
Ах, как искам да знам как ще изглежда и кой ще е той!
