петък, 31 май 2013 г.

беснейте демони, страхувайте се страхове





                                                                   снимка: Йовита Гроблите

Искам да се излее порой
да се продъни небето
да се освободя от напрежението
стаило се високо горе

Искам да излея чувствата
да ги повтарям до втръсване
да се освободя от желания
когато всичко се е притаило и очаква

Искам да избухна
но не мога да съм гневна
искам да не се наранявам
но не мога да скрия чувства

Насъбраха се много факти
не мога да ги тълкувам
не поради сложността им
а поради интензитета

Не искам да спотайвам несподеленост
но как да изкажа съмненията си
кой се интересува от съдбата ни
кой се грижи за здравето ни

Преди да се каже нещо
трябва да се почувства
след това и земята ще замълчи
но ще отвори ли обятията си

Притаила съм силата си
незнам какво да я правя
но знам какво да правя със слабостта си
ще я прогоня завинаги

Очаквам дъжда да залее улиците
да изпълни канавките
да отмие срама
да прочисти душите

Облаци надвиснали
и на небето и над земята
отворете се и излейте
всичката ярост и гняв

Светкавици осветете небето
тряскайте и плашете
нека всички да чуят
тътен и грохот

Беснейте демони
страхове страхувайте се
жлъч и ярост
проявете силата си

Освободете небето
душата трябва да се издигне
и да се понесе леко и нежно
там където и е мястото

Между небето и земята
между хората и зверовете
между сега и вчера
между тебе и мене

четвъртък, 30 май 2013 г.

силата на съдбата



силата на съдбата
слабостта на телата
всичко се решава
но не от всеки
някой винаги пръв взима решение
искам да остана вярна на себе си
да не изменям на принципите
потъпках достойнството
сега ще мога да си го събера отново
смазах гордостта
сега ще си я потърся спокойно
подмених фактите
това е защото така е по-красиво
залъгвах се за кратко
за дълго не се опознахме
пропиляхме дадености
не поехме отговорности
даже не се позабавлявахме
не защото аз не исках
а защото ти не позволи
вълна от творчество ме обзема
пиша всеки ден, репетирам
преправям
изглаждам
поглеждам се отстрани и се виждам силна
само очите ми отново тъжни
понякога се усещам слаба, но вървя изправена
усмихвам се леко
бях толкова сигурна в себе си
сега съм повече разколебана
отдадох се на страстите
трябва ли да се съжалява
ако нещо се е случило
ако то няма бъдеще
ще си спомням ли с умиление след време
или ще изстрия спомена
ще изгоня мислите
ще разкрася фактите
ще си измисля нова история
ще я разказвам с обич и привързаност
бавно ще се отдалечавам от себе си
за да не изменя на чувствата

Има ли смисъл да се съжалява?



Има ли смисъл да се съжалява?
Само ако не се е случило
Ако не са разбрали, че харесваме това което е
Ако не са разбрали, това което не се казва
Да се съжалява ли, че не сме уточнили
Порива на чувствата
Ако не са чули, това което не се изказва
Да се съжалява ли, че не са усетили
Има ли смисъл да се съжалява?
За това което не можа да се случи
Можеше да е забавно
Може да не е романтично
Но можеше да е истинско
Аз повярвах в срещата
Ти не повярва в мене
Има ли смисъл да се продължава?
Ако не сме приели условията, договори не може да има
И двете страни имат страхове-едната повече от другата
Но можеше да се опита и да се провери през времето
Спряхме преди за започнем
Няма равни в битките за живота
Устояването на принципи е устояване за самите нас
Не казвам да не се променяме, даже това е желателно
Имаме какво да изгладим, да приемем и другостта
По-слаб е този, който не приема онова което се дава
По-силен е този, който раздава, но не получава
Исках да е различно
Исках да е истинско и спонтанно
Получавах само ограничения
И аз не дадох обичта си
Запазих си я ревниво
Страхувам се от нея
Отворих ръце за прегръдки и те приех
Обичта ми е по скоро човешка, отколкото изключение
Не бях обожавана
Понякога бях търсена
Сега си бил влюбен и обичан
Дано това да е истинско
Научих се да давам, не да взимам
Но и самата аз се страхувах
Да се отдам изцяло на чувствата
Всеки търси щастието, но не всеки го заслужава
Сигурно си има причини
Да ни отблъснат или да ни пренебрегнат
Това е не защото не сме, а защото сме
Притаих се и сгуших
Имам ли какво повече да чуя
Толкова кратко и ясно го каза
Толкова жестоко прозвуча
Не го направи елегантно
Това и не съм очаквала
Ще се оттегля достойно и красиво
Незнам дали да страдам
Забраних си да се разстройвам
Трябва ли да се съжалява
Ако земята не разпръсне цветовете
Ако небето не е по-синьо
Ако зеленото не е по-зелено
Ако не сме това което бихме могли
Пропилях ли отново възможност
Търся все пълнотата
Ще продължа да търся
Не искам да се разочаровам
Това не значи че спирам
Не се получи и този път
Вярвам в съдбата и си нося кръста
Сега какво да правя с толкова обич и тъга в сърцето
Обичта ще дам на този, които ми я поиска
Тъгата ще я запазя за себе си
За да ми напомня за тебе

Колкото по-съвършени, толкова по-отчайващи



Версавия е отчайващата красота, която безгрижно е пренебрегнала мечтите си
Колкото по-съвършени, толкова по-отчайващи

Жената на Джовани Арлофини е бременна
Бременна е с търпение и прозрение

Леглото на Винент Ван Гог е празно
Него ли го няма, или не му е стигнала боята

Джокондата се усмихва докато ние я съзерцаваме
Толкова ли е силна или просто е слаба, от тези взиращи се погледи

Травиата е отчаяна и се е отказала от любовта си
Трябва ли да я съжаляваме, или заслужава възхвала

Кармен упорито флиртува с всички
Това е защото е разпалила страстта или защото си е такава

Сомнамбула е обхваната от ревност и отблъсква Алесио
Елвино ревнува дори и от вятъра, който те докосва

Красивата куртизанка Виолета празнува своя рожден ден
Трябва ли да се съжалява, че имаме гняв и съмнения

Разговорът в градината продължава
Томас Гейнсбъро сигурно е бил щастлив

събота, 25 май 2013 г.

Всичкият порив на чувствата

                                                       снимка: Ани Колиер

Изглеждаш ми далечен
Отдалечи се
Първа те обикнах
Влезна в сърцето ми
Първа не съм в мислите ти
Втора не искам да бъда
Нямам очаквания, но се надявам
Прозорлива съм
Но се лутам
Случва се човек с раздразнение да започне да защитава нещо
Понякога съвсем маловажно
Често осъзнаваме отслабване на стремежи към съвършенство
Това е защото сме осъзнали живота
Чувствителен, но не логичен
Съществуваш, но не радостен
Постигнах онова, към което се стремях
Временно спирам
Стъпвам внимателно
Правя крачка
Изчаквам
Очаквам ти да вземеш решение
Изясни ми се нещо много важно
А именно двойнствеността на настроението
Винаги двама души искат различно
Единият- стремеж към съвършенство
Другият- стремеж към пълнота
Ибсен казва; че ако се откажеш от плътската любов
ще застинеш, че тя може да те доведе до истинската
Каква заблуда
Не искам умиление
Искам истиност
Истинската обич е само онази,
предметът на която е непривлекателен
Всичко на този свят се преживява
Но нищо не може да се отнеме
Всичко може да се изглади
Но нищо не може да се забрави
Всичко може да се отдалечи
Но нищо не може да се отнеме
Всичко може да се преглътне
Но нищо не може да се забрави
Всичко може да огорчи
Но нищо не може да се скрие
Всичко трябва да се преразгледа
Но нищо не може да спре
Всичкият порив на чувствата

неделя, 12 май 2013 г.

О, мой сремеж за съвършенство!


 
снимка: Ани Колиер

О, мой стремеж за съвършенство, до къде ще ме доведеш?
О, моя двойнственост, до кога ще се лутам?
Не съм плах реформатор, тогава защо имам съмнения?
Поклонник на традицията съм, тогава защо не живея по инерция?
Живота не е застинал, той се променя!
Защо тогава не се променяме и ние?

сряда, 8 май 2013 г.

Всички истини са парадокси





снимка: Ани Колиер
Всички истини са парадокси, разума погрешно решава
Изводите са непели, но безпогрешни
Обърквам се вече, а застудява
Искам те вечер отново, мисля те сутрин по навик
Появи се изненадващо
Сега вече ще ме изненадаш
Ако така и ще се изгубиш
Свикнах да те няма, но все се оглеждам
Не мога да овладея плътта
Разума ми изневерява
Тялото е по-силно от него
Обладаваш ме от всякъде, но те няма
Колкото и да сме си затъжени, все не остава време
Казваш няма набързо да се видим, колко ли време ще ни отнеме
Има ли причина да се видим
Кажи ми само една
Аз вече нямам такава

не защото сподели

                                     снимка: Ани Колиер


И пак този Толстой: “Бъдещето не може да даде нищо, всичко се дава от миналото”
Шекспир пък казва: “Човек се познава в нещастието”
Дай ми на мене нещастия!
То щастието какво е?
Дай ми волята, която ще ми е нужна, за да не властваш над мене
Кое да избера?
Власт на тялото, власт на чувствата или власт на разума?
Последното ми убягва!
Второто отключи сърцето ми
Първото ме обладава
Не за власт говоря, а за устояване
Аз загърбих миналото
Отворих ръце за прегръдки
То е не защото ми е студено, а защото ме болят китките
Имаш ли смелостта да си признаеш
Да кажеш цялата истина
Готова съм да бъда отблъсната
Нямам сили за проверка
Обикновено харесвам площадите
Доверявам се на себе си
Изповядвам вечерите си
Толкова сила съм насъбрала
Как да подтискам импулси
Имах спонтанност която загубих
Трябва да се съобразявам
Загубих пътя и съм на магистралата
Кой пръв ще вземе завоя
Не искам да се състезавам
Искам да се наслаждавам
Толкова близък ми стана
Не защото сподели, а защото не сподели