вторник, 23 декември 2014 г.

ще взема да кривна към гората




                                                     снимка: Виктор Влаеску



Изпращам годината с притихнали стишия

Дано успея да ги подредя и коригирам
От безсмислена суета и многословие
За да изпъкнат фактите, действията, мислите

Изпращам годината с примирение и благодарност
За осъществените проекти, за щастливите моменти
За сбъднатите пориви, за несбъднатите помисли
Няма за какво да се съжалява, годината беше действена

Посрещам новата година в очакване
Да взема генерално решение, да променя посоката
Да охладя чувствата, да стабилизирам живота
Да прекарвам уикендите в спокойствие и примирение

Не може човек цял живот да се бори
Да тича, да крещи, да се уговаря
Трябва с достойнство да се живее
И да не се ръкомаха излишно

Зимата все още е пролет
Не ни заплашва, не ни досажда
Тичаме навън окрилени
Под стихнал вятър и сред притичващи отминаващи

Зимата все още не ни е показала
Силата и слабостта на  чувствата
Не ми се продължава по същата пътека
Ще взема да кривна към гората при зверовете


четвъртък, 4 декември 2014 г.

две рецензии и една книжка


                                                     снимка: Виктор Влаеску

Позволявам си да публикувам два отговора на издателства, към които се обърнах, за да прегледат и изкажат мнение за моите "66 стихнали стишия" (заглавие което не харесвам, но е работно). Текстове, които бих искала да публикувам под някаква форма на книга, календар или текстово/ фотографска книжка. Нямам никакви претенции тези текстове да са произведение, което да претендира с какъвто и да е новаторски, оригинален или експериментален стремеж. Това са много лични композиции, които защитават само необходимостта от писменно изразяване, подреждане на объркани мисли и внезапното им композиране. Винаги съм приемала света и живеетето визионерски (или по-точно спонтанно се опитвам да визуализирам четенето, писането, мисленето, танцуването - изключвам храната и секса, за тях човек трябва да се потруди.)

Докато четете и си бъркате в носа, докато капят сълзите ви върху листите или докато бисквитките отиват в деколтето на пижамата ви, за да може да се разсеете, или докато диалогизирате на глас със себе си и ме укорявате в романтизъм и претенция за излишество, се надявам, че ще имате поне време да се замислите, преди са осъждате. Всички сме толкова крехки, особено оставени сами на себе си пред клавиатурата на компютъра.

                                                снимка: Виктор Влаеску

Не споменавам нито издателствата, нито авторите на рецензиите. Много съм респектирана от това, че отговориха на моето безотговорно изпращане на така свидните ми текстове, писани за собствена употреба. Поради изчерпателните и ясни отговори и бързото реагиране на тези две издателства си взимам бележки и обещавам да чета повече. Но не обещавам да чета поезия, аз си я пиша. Имам едно публикувано стихотворение в третото издание на  НЕ ПОЕЗИЯ- стихотворение от две изречения. И това ми е достатъчно. Чувствам се призната. Това за писател сигурно не е достатъчно, но аз си имам друга професия. Писането ми е начин да оцелея, особено в годините, когато предпочиташ да си останеш у дома сред предметите и тишината. И ако само няколко души са прочели нещо от блога ми, това е предостатъчно за всички ни.

"Историята" приключи с публикуването на книжка, издадена от мен самата с лимитирани 50 броя, които подарих на приятели за 50 годишния си юбилей. Всичко си дойде на мястото. А и вече нямам намерение да се правя на поетеса, въпреки, че все още пописвам, но много рядко. Музата ми се изпари и нямам никакво желание да се опитвам да изказвам емоциите си. По-лесно е когато си на 20, 30, 40...

 


      снимка: Виктор Влаеску



Рецензия за „66 стихнали стишия”

При първи прочит сборника „66 стихнали стишия” остава впечатление за поредния разпокъсан дневник или събрани откъси от писма в стихове. Въпреки не много интригуващото заглавие, стиловите и пунктуационните грешки, некнижовните изрази, вътрешните противоречия и повторения, той заслужава повече интерес заради смисловата нишка, преминаваща през пасажите, и концептуалното и стилово единство на отделните творби. Те са подправени с разнообразни литературни препратки, но въпреки това оставят усещането за монолитността на говорителя, който на места почти се натрапва с всеприсъствието и всезнанието си.
„66 стихнали стишия” не блести по своята форма. Ясно се откроява произволният, почти прозаичен ритъм, на моменти театралната показност, прекомерната или недостатъчна на места строфичност и самоцелните алитерации и асонанси (които са подчинени не толкова на смисъла, колкото на формата, и донякъде са породени при онзи процес, описан по-подробно от италианския поет Джозуе Кардучи). Въпреки това се забелязва също стремеж към прецизност на фразата и ясен изказ.
Поетесата би могла да обърне повече внимание и на композицията и структурата на отделните произведения – да ги събере в единна концептуална рамка и да смекчи поучителното звучене на някои от фразите. Това със сигурност ще направи посланията й по-достъпни за публиката.
Стихотворенията имат безспорен емоционален заряд и при евентуална редакция, образите биха могли да станат още по-конкретни, оригинални и ярки, което ще засили също убедителността на предлагания сборник. Така той би могъл да се открои на фона на пренаситения български пазар.
Макар и с отчетливи романтични и наивни нотки, звученето е близко до съвременните поетични нагласи в България, а по идеите си и своя лек и ясен изказ може да препрати към новата американска естетика, оформила се след Втората световна война и свързана с имена като Робърт Блай, Карл Шапиро, Доналд Хол и Стенли Кюниц. Други възможни асоциации могат да ни прехвърлят към испанския постмодернизъм и късната поезия на Хорхе Гилен.
Подобна книга би имала свое място в българското литературно пространство, но само някои от текстовете изглеждат „завършени“. По-сполучлви между тях са: „колкото по-съвършени, толкова по-отчайващи”, „капитулация”, „тръгвам”, „по време на затъмнение…”.

Рецензент: ...........................

                                                       снимка: Виктор Влаеску



Публикувам и отговора на едно друго издателство (тежката артилерия - така му казват), които също много бързо ме отрязаха.

Уважаема Галя Борисова,

Благодарим Ви, че се обърнахте към нас. За съжаление, качествата на предложения от Вас ръкопис не отговаря на изискванията на издателството (липсва образност, а там, където я има, не е оригинална) и не можем да го включим в плановете си. Бихме Ви препоръчали да четете повече съвременна поезия, да се научите да показвате чувствата си с образи, а не да излагате декларативно мислите и вълненията си. Образите са основното изразно средство в поезията, така както движенията на човешкото тяло в танца.

С пожелания за успех,
.................................

вторник, 25 ноември 2014 г.

спомени

Спомени за откъснати клони на акация
и табелка до вазата:"Събуди ме да изпушим по цигара"


петък, 21 ноември 2014 г.

колебания



каква ирония само
като малка се занимавах с останалите
опознавах светове и хора
после реших да се съсредоточа в себе си
там се бунтувах без колебания
сега отново се терзая, изучавам другите
но не се бунтувам, някои просто ги подминавам




неделя, 9 ноември 2014 г.

Отново за зимата


снмка: личен архив

Тази година зимата дойде изведнъж
За няколко дни - после си отиде
Удави помисли, прогони  пластове
Побеля някъде, но далече от тука
Натежаха клоните на достолепни дървета
Уморени от погледите на взиращи се преминаващи
От моя прозорец прелетяха няколко снежинки
С по небрежен поглед даже недоловими
Прогониха мислите и  спомените
Проточиха се дълги вечери на забрава
Нямам никакви представа
Зейна пустош в пространството
Свършиха мислите
Нямам никаква идея за следващо
Не очаквам ръце за прегръдки
Това е защото в душата ми е неопределено
Очаквам Нещо да ме изведе от унеса
Това не е защото съм отчаяна
Не е и защото съм недоволна
Това е защото свършиха противоречията
Изчерпахме смислите
Трябва да се задоволя с хармоничните колебания
Зимата идва и си отива
Ще взема да се вдъхновя от покоя?






събота, 1 ноември 2014 г.

настройки на публикацията



етикети
насрочване
постоянна връзка
местоположение
опции

ето това казва гугъл
предлага
не настоява
помага
настройва

на това ще отговоря:
етикет - винаги уточняващ годината
постоянна връзка - относителна дата
местоположение - където ми е мястото
опции - за тези които са ми приятели, за останалите няма опции

вторник, 28 октомври 2014 г.

край точка стига



статистиките са се облещили

гледката е неприемлива

настроението е нула

не може така другари!



понеделник, 27 октомври 2014 г.

a woman with enchanting figure

                                   от ляво на дясно: Ирена, Галя, Кателина

фигурата й стойна
краката й дълги
косата й жилава
пропорциите перфектни
мисълта й проницателна
позитивно живее
не е прахосница, но не се скъпи да харчи
усмихната е през целия ден
мие си зъбите редовно
вечер е смирена
верен приятел е
готви вкусно
има аристократична осанка
отличава се с чувството си за хумор
излиза понякога
върви по улицата изправена
обича да чете
обича да си седи у дома
обича да мисли
не обича да дава пари на заем
не обича да пропилява деня
не обича да повтаря
не обича и тя да се повтаря
върши всичко с удоволствие
подредена е къщата й
обича да се препича в градината
прави сладко от вишни
обича децата
обича и възрастните
плува достатъчно добре
шие прекрасни покривки
разказва увлекателно
сутрин може понякога да е уморена
но никога не се изнервя
спокойно взема решения
обича завинаги
взискателна е
прощава с пренебрежение
може да играе шах, бридж и табла
танцува прекрасно
прави и други неща, но си ги пази в тайна

кой може да си позволи такава жена?







неделя, 19 октомври 2014 г.

нищо



нищожно нищо
облещило се насреща ми
отказало се да е нещо
омръзнало му било да се презентира

сряда, 15 октомври 2014 г.

пристрастена

пристрастена съм към аристократизма
правя жестове като очаквам благодарности

пристрастена съм към живота
обичам го повече от смъртта

пристрастена съм към сцената
обичам да съм в екшън и да ме гледат

пристрастена съм към природата
защото тя си е самодостатъчна

пристрастена съм към цигарите
утива ми да дъжра цигарата в лявата си ръка

пристрастена съм към танца
тялото изисква движение

пристрастена съм към фейсбук
очаквам някаква информация, която да ме постави на мястото

пристрастена съм към предизвикателства
няма нищо по-провокиращо от това да се забъркаш в нещо

пристрастена съм към приятелите си
обичам ги и им прощавам

пристрастена съм към себе си
опитвам се да се разбера и опитомя



петък, 10 октомври 2014 г.

ще цепя дърва зимата

Обнових си аурата.
Честотите ми са синхронизирани.
Експериментът потвърди теорията ми.
Отивам на ниско ниво за да разбера: ще цепя дърва зимата!


статично поседнах и динамично помислих




Намерих една структура на пространството
със съмнителни фундаментални основи.
Опитах се да я опитомя, направих й решетка,
добавих биомолекули, акуратно организирах материята.
Статично поседнах и динамично помислих: Направила съм добро на пространството.


лято, есен, зима, пролет

отмина лятото
остави спомени топли
забързани дела които не приключват със сезона


есента се разлива
примамва за надежди
и за стъпки достойни за сезона


ще дойде и зимата
ще ни стопли камината
ще си спомним за действия, недостойни за спомняне


искам си пролетта
тънка и дълга
за да ме обхване изцяло със фриволни мисли и стабилни предложения



вторник, 7 октомври 2014 г.

в едно изречение

не пиша вече за чувства, а за цифри
толкова

                                        снимка: личен архив

неделя, 5 октомври 2014 г.

5 октомври 2014 - ден на избори

цифри
дати
ценорасписи
проценти
прогнози

коментари
предположения
сценарии
изчисления
анализи

чувства
настроения
теории
обстоятелства
ситуации


петък, 3 октомври 2014 г.

глаголи

                                          снимки: личен архив

Окачвам по стените фотогорафии
в златни и сребърни рамки
със себе си и някакви други фигури
с неясни спомени, но ясни намерения 
Документирам миналото
Архивирам документи
Подменям местата
Уточнявам контексти
Умилявам се на съдържанието


Искам спокойствие в къщата
Почиствам периодично
Гладя понякога
Поглеждам се в огледалото
Виждам увереност
Харесвам живота
Насочвам мислите
Кова настоящето
Смирявам се пред бъдещето


Предлагам услуги
Приемам предложения
Раздавам каквото имам в излишък
Поправям счупеното
Украсявам с детайли стаите
Радвам се на приятели
Пиша безсмислици
Чета книги
Проверявам пощи


Мисля често
Гледам в стените
Посрещам дните
Гримирам лицето
Обличам красиви рокли
Обувам обувки с токчета
Радвам се на ежедневието
Очаквам изненади
Търся си белята



вторник, 23 септември 2014 г.

Пир

П
Плаша се от неизвестностите в морала

Пия всеки ден за удоволствие

Подобрявам мисленето според възможностите

Припявам все един и същ куплет

Припознавам се в ситуации и това ме тормози

Преписвам дневници, но от това не става по-добре



И
Изпълнена съм с безсмислени вдъхновения

Изяждам големи порции

Истината не ме изпълва с щастие

Извиращи бисери около мене торшат мислите

Изследвам потенциала си, непрекъснато променям контексти

Изящество и красота наоколо, не мога да ги докосна, за да не ги опетня

                                          снимка: личен архив

Р
Разрушавам измислени сюжети и постепенно градя химери

Размеквам се от комплименти, червят се ушите ми

Разделям се с дразнители и вредители

Раздразнено присядам у дома в изключителни грижи за себе си

Разнясям спокойствие и настроение из целия квартал

Разумът да ми посочи пътя, да открия какво не трябва да обичам

                                          сна: личен архив



Непристойни приказки по принц Шарл-Жозеф Дьо Лин и Карл Уве



Непристойни приказки

"И като беше преминало удоволствието
ми оставаше еднинствено честта"
- да се блъска в стените и да кърви по пода

"Онова което виждах наоколо беше животът
онова за което мислех, беше смъртта"
- дистанцирното ми пристъствие се изсмя




четвъртък, 18 септември 2014 г.

усмивката на разума

снимки от спектакъла "Усмивката на разума" - премиера 2005 Народно позорище, Нови Сад

преподреждам - все още има какво да се направи


премествам - има какво да се направи по-добре


поливам - когато пресъхне почвата


отдлеждам - доколкото мога


променям - каквото мога


изкоренявам - ненужното и изсъхналото


оглеждам се все по-малко - остарявам


вглеждам се все по-често - помъдрявам


не мисля често - правя всичко интуитивно


не мога да почивам повече - беше достаъчно

очаквам покани - такива на които няма да мога да откажа



петък, 12 септември 2014 г.

изпадам и отново поемам

                                                    picture: Ani Collier

изпадам внезапно в ситуации
които не съм подтиквала
които не съм търсела
които не искам да ми се пробутват

изпадам постепенно в ситуации
които бавно наблюдавам
с които постепенно свиквам
които няма как да прогоня

изпадам от време на време в ситуации
от които не ме е срам
които говорят силно
и крещят от смисли и символи

изпаднах веднъж в ситуация
където не се чувствах комфортно
но не прогоних внезапно дошлото
приветствах го и го допуснах да ме тормози временно

не искам да изпадам повече в ситуации
където само аз ще натискам педала
ще дърпам юздите и ще тегля тегобите
докато другите казват нямали сили за това

не искам да изпадам и в ситуации
където да развявам милосърдие
или пък да осъждам постъпки
които будят срам и немощност

постепенно се научих да приветствам ситуации
които ме изненадват с възможности
когато трябва да се избере
а друго да се пренебрегне

изпадам и отново поемам
към далечни и близки морета
за да намеря своето временно местоположение
на френетичната карта на света





понеделник, 28 юли 2014 г.

три и-та



искам сега - харесва ми се

искам всичко - внушавам на

искам - трябва и желая

вторник, 15 юли 2014 г.

В преследване на Истината

                                                фото колаж: Ани Колиер

Фокус към културата;
следващата есен...
високо образование?
католическо либерално !
хората питат кой е този?
колко трудно е да се отговори:
тествам истината,
това въпрос ли е?
относително да!

Има два вида философи;
едните които усложняват
и другите които опростяват.

Речник;
този който ни помага!
не този който ни френетизира!

Отговори;
не трябва да сте сърдечни!
трябва да сте откровени!
поне да сте откровени с Господ!

Истината не се променя;
ние се променяме!



объркано стихотворение

                                снимка: Ани Колиер

незнам откъде идва
но в главата ми изкрастилизират картини
мисля за тях мистериозно
все се прокрадват
удрят се в костите ми
трошат наивност и поезия
съкровенни помисли
изгарят цялата драма
състезават се с митолигии
черни и бели облаци
надвиснали над лятното небе
завършена хармония
потвърдена от творчество
успели убеждения
години признания
прогонили въображението
рационално настанили се
между признанието и морала
театър продуциран от нереалното
но двойно потвърден от логическото
теоретично наивен
рефлектиращ  сцената
на която измисляме утопии
намиращи въображение
да обяснят необяснимото



неделя, 13 юли 2014 г.

Хуанита Хилдегард Бо-соло танц на Галина Борисова



есенна нощ
хладна е нощта
белият храм
пробуждам се в далечината
кучетата
равна песен
равна есен
защо гледаш толкова учудено
гледачке, хаха

завладявам и захладнява
изчезна роякът на жиците под моята лампа
пясъкът на вълните се слива
със звука на флейта
есен в шумът, есен е
тъжно ехтят камбаните на далечния храм
време за вечеря
през отворената врата
грее есенното слънце

свърши голямото чистене
есенна вечер
запалвам фенера, мъждука
трепна пламъкът на свеща
мъгла над реката
чувам как конят ми нагазва водата
в планинският храм стриват ориз
хаха, ярка лунна нощ
ярка есенна луна
и слуга изхвърлил сляпо кученце

в тази есенна нощ
мисля само за тате и мама
блясъкът на водата
чета свойте мисли
а имам ли мисли
защо пък да нямам
дълга есенна нощ
събуждам се и виждам
приказват си мама и тате
зазорява се и се събуждам

олекна ми



обрулени листа
изпопадали сухи клони
градушка набива като юмруци
мислите уморени и забравени

скъсаха се жиците
тока спря
тъма наострила в тъмното
изтърбушени спомени

олекна ми внезапно
от стаени недоволства
изпразнена душа
оголени емоции

няма вече нищо оцеляло
само тялото уморено
присяда на тревата
и се взира в простора

изпрано бельо
чаршафите се развяват
масата непокътната
очаква гости внезапни

за да разкажа спокойно
случки неслучили се
и да призная пред себе си
пораженията и  победите


четвъртък, 10 юли 2014 г.

диалог




Г: старите неуморени пушки, които не са изгърмели патроните си, цинични на всичкото отгоре

Д: дали не мога да оскубя няколко храста касис от къщата в княжево и да ти дам
за да може като ядеш устните ти да са червени и тръпчиви 


Г: обичам декорациите, но не и декорите
 
Д: защото както казва франсис бейкън - който трупа знания, трупа печал


Г: имам от ампулите на леандър, не искаш ли?
  
Д: както Якоб Буркхард описва едно парти при Чезаре Борджия - господата хвърляха бонбони по дамите и тези бонбони които оставаха между гърдите им ги вадеха с уста.

 Г: имам нужда някой да ми чете Одисей на Джеймс Джойс

Да: лошото е, че гласа ми бързо става дрезгав




Г: не мога повече да не съм сред конкуренция

Д: аз съм вътрешния ти глас, пищността е проблем

Г: след ренесанса идва инквизицията и всичко отива по дяволите


Д: като се качвам по стълбата, ужас е

Г: само да ме видиш каква трагедия е да пея