ефимерни пухчета и натежали камъни

 

photo: Jovita Groblyte

хей така изпращам годината:
сред ефимерни пухчета и натежали камъни;
оголени дървета, на които се сърдя;
озъбени чувства, на които съм обидена;
проклети мисли, с които споря;
верни приятели, с които празнувам;
обично семейство, което ме търпи;
колеги, които ме вдъхновяват;
и най-вече себе си, с която ще се примиря

ядосана на дърветата

 

снимка:

Светослав Николов

 

Един голям френски писател каза: 

«Има моменти, в които не се говори за дървета, защото сме ядосани на дърветата»

Ще добавя: 

Има моменти, в които не се говори за емоции, защото сме ядосани на емоциите.

истината

 

Истината винаги крещи

при нея няма полутонове и легато

винаги е в крешчедно и стакато

Истината винаги е нелицеприятна

показва ни грешките, осъжда действията

винаги е цветуща и необятна

Истината понякога мълчи

не дава съвети, не посочва пътя

не винаги е мъдра и девствена

Истината винаги ни съсипва

горчива или сладка, винаги оставя следи

просмуква копринената ни кожа

Истината никога не прощава

затяга гърлото, треперят ръцете

не винаги е деликатна, оставя белези и причинява рани

Истината никога не може да ни помогне

случилото се не може да се избегне

захвърлени сме сами сред камъни и перушина

Истината не е за показване

тя не може да се продава, не може да се купи

тя е облещилото се  АЗ

по време на затъмнение вероятно и чувствата застиват

 

picture by Ani Collier

 
-->

И ето- един ден преди да завърши годината

Някaкво спокойствие ме налегна

Помислих си: по време на затъмнение вероятно и чувствата застиват

Всичко е притихнало в тази утрин

Мъгла се е проточила ниско до земята

Влакове мързеливо преминават през гарата

Всяко действие има кристално звучене

Всичко е увеличило обема си

Всяка история е свързана със случайността

Външни фактори провокират истории

Вдъхновяват ме не толкова стойностни неща

Все се случва някой да повлияе и видоизмени случката

Казват, че меланхолията е присъща на зрялата възраст

Но и на млади години не беше по-различно

Ще изтрия колкото мога несбъднатото да тормози мислите ми

Ще допусна спомените да премажат тялото

И прималяла ще приседна до себе си

отсъствие

 

Реших: ще подаря спокойно своето отсъствие на онези

които не оценяват и уважават моето присъствие

Трябва да реша проблема си с недоволството

снимка

Ани Колиер

 
-->

Чувствам се добре единствено когато съм с другите

Ходя на партита, за да погребвам страховете си

Насаме със себе си съм недоволна

Усещам отстъпване от осмисляне на живота

Става все по-сложно и съм объркана

Не мога да уловя определени аспекти от действителността

Заобиколена съм от двойнствена реалност

Трябва да реша проблема си с недоволството

О, Господи, помогни ми да намеря покой!

без туристическа гледна точна

photo

Ani Collier

 

притихват страстите

дано не изпратя годината разбунтувана

нито ми утива на годините, нито на интелекта

ще приседна отговорно, ще спра да мисля

изпариха се всякакви намерения за полемика

не че противоречията свършиха

след препрочитане у мен остават съмнения

с леко раздразнение откривам

че не съм била достатъчно ясна

точна, убедителна и внушителна

та някои хора около мене тълкуваха нещата погрешно

с цялото ми уважение към множеството мнения

искам да ви уверя, че исках да творя и живея

без туристическа гледна точна

трябва все пак да има нещо сигурно

 

Ani Collier photo

«…трябва все пак да има нещо сигурно

ако не в това, че обичаш, поне в това, че не обичаш…» 

понеже съм артист -  най-голямата опасност

е изключителната възможност за лъжа, която изкуството предоставя

достоверност, измислица или факт- това нищо не променя

така че всичко трябва да се възприема за достоверно

Размисли които ме занимаваха през годините

 

by Ani Collier

Размисли които ме занимаваха през годините

Галина Борисова

Операта е условно зрелище, пълно с безусловност и истина

Законите на реалното и условното в киното

Чехов-несравним в диалозите, в прозата натруфен и изкуствен в пиесите

Интериорът е изкуствена среда създадена от човека, той не е природа

Режисурата е изкуството на тълкуването

Фантазията се възбужда, когато покрай видимото си въобразяваме невидимото

Разрушаването на формата може да стигне до абсолют

Кич-имитация на златна гривна от пласмаса

Общуването е хуманитарната част от нещата

Шедьоврите се създават тогава когато забравиш за здравия разум

Да открия новото в най обикновеното

Степен на възприятие

Тенденции за определяне / всяка тенденция има степен на определяне

Романтична трактовка на конфликта при балета

Разрушаване на едно за създаване на друго

Всяка възможност за конфликт отпада

Замисълът започва да сияе, когато разберем че сме намерили формата, което го въплъщава в цялата му пълнота 

Да открием новото в най обикновеното

Едно дете възприема кича- панаира много естествено

Чехов- действието се движи не от събитията, а от паузите

равносметка

 

-->

                                                  photo: Ai Collier

равносметка

каква дума само

равно и сметка

нито искам  да си давам сметка

нито ми беше равно

каква ярост само

никога не съм усещала така бушуваща душата ми

така и ще приключа годината

в кипене на страсти

о, спокойствие и мъдрост

призовавам ви да се появите

призовавам ви да населите мислите ми

иначе жива ще изгоря

често била съм нарaнена 

наранявала съм също

прошка не искам

искам да си изтърпя наказанието

Няколко часа по-късно

 

                                                 фотоколаж: Ани Колиер

Няколко часа по-късно

Не бих могла да бъда ведра когато съм насаме със себе си

дразня се от всеки и всичко, бушуват стихии

премръзнали спомени, опити да залича миналото

Mога да съм забавна, но само когато съм с другите

с остроумни стрели попадащи точно в мерника

но не мога да забавлявам повече себе си, мога само да витая на празника

Бих могла да съм друга, но ми омръзна благородството

пейзани навсякъде, лакомо дъвчат и размахват грубиянски лакти

порутени основи, прекършени клони, постна вечеря

Не бих могла да избегна падението

намразих достойнството, смазах гордостта

търкалят се арогантност и тщестлавие

Животът е безмилостно вдъхновяващ

обичам трагедиите, държат ме будна

драматизирам събитията

Не исках така да се получи, вярата се прекърши

студенина облива сърцето, вените се издуха, побеляха косите гръбнака боли, веселбата приключи

Жива сред живите, мъртва сред мъртвите

O, пропаднал и загинал живот

Приветствам те и те желая

24 декемрви 2013

мъгливо

студено

китките болят ревматично

неизплакани сълзи

недоизказани мисли

премазани чувства

огорчение в душата

затворих романа

само някаква облещена статистика

приключва годината

всичко е по старому

само едно събитие смущава

предизвика ме да престъпя

с години изграждани критерии

да се захвърля самотно в канавката

и да чакам безмилостно пороя

да изчисти калта от ноктите

пробили здравата кожа

не обявих дуел

нямам достоен противник

защо да хабя енергия

заляла ме вдъхновено

сторих добри дела

струваше ми много нерви

очаквам догодина медали

да се накича триумфално

да се изсмея като за последно
най-вече на себе си

да не мога да простя на другите

да продължа с тегобите

и да понасям жертвите

стрелите си изстрелях с огорчение

не ще избегнеш болката

не мога да прощавам повече

не аз съдя делата

смирени сме всички пред съдията

за корекции няма време

пластове натрупани и натежали

покриват гърба

лицето просмукано

вечни копнежи

упорити бръчки

тялото примирено

уморена мисълта

душата се противи

неслучили се блянове

Отдадох се за да ме владеят

 

Отдадох се за да ме владеят

Посветих душата и тялото

На всевъзможни жертви и посвещения

Изоставих предрасъдъци и гордост

Предадох спокойствие и идеали

Жертвах доброволно себе си

Изсмях се на установения ред

Пробудих съмнения и спомени

Изхвърлих прозрения и си позволих

Да живея временно в заблудa

Осъзнавам постъпката

Като ненужнo захвърлена дреха

Не може да се владее без власт

Не може да се притежава и разполага

Неуспехите не може да се пренебрегват

Успехите не трябва да се подценяват

Не може да потъпчем извършеното

Тo все някога ще пробие повърхността

Ще пробуди съмнения

Ще осъзнаем силата и слабостта на характера

Ще приседнем смирени

И ще си признаем победата

Може да капитулираме пред заблудите

Но несъмнено трябва да се продължи нататък

мъдрост някаква

 
-->

Някаква мъдрост усещам

Впита дълбоко като пиявица

Заседнала в гърлото

Упорито блъскаща мислите

Оценявам стойността й

Но бих я продала веднага

За да не смущава нощите

С проницателност и далновидност

Кой ще купи мъдрост

Тя не приляга на всеки

Нe е прилично да се подарява

Всеки сам трябва да я отглежда

Мъдростта трябва да се пази ревниво

Уверено да се извади когато потрябва

Да не се размахва пред всеки

Да се аргументира целенасочено

Мъдростта прозорливо предвижда

Тя изхвърля ненужни заблуди

Oтделя само същественото

Преценява задълбочено извършеното

Мъдростта ни оставя да мислим  

Събитията така или иначе се случват

Тя не обяснява излишно

Не възпитава назидателно за грешките

Бих простила с мъдрост всекиму

Човешко е да се греши понякога

Но някои повтарят безсмислено

Поведение което пробужда съмнения

Трябва да се върви уверено

Да се устоява на всичко и всекиго

Дръзнали да се изпречат в тъмното

Демони и нимфи проклети

Трябва само малко да се направи

Доста заблуди умряха внезапно

Остана само самотното им присъствие

И нещо мъдро и неопределено

след 110 стихотворения

след 110 стихотворения
 
Ще продължавам да пиша

Този път вдъхновена от себе си

Ще продължавам да разсъждавам

Върху недалечни събития

Ще изваждам предимствата да не забравя

Няма да извинявам повече поведение

Но и няма да допускам компромиси

Няма да пренебрегвам достойнството

Ще изчислявам предимствата

Да си спомням само най-стойностното

Ще изровя от миналото

Всичката обич и привързаност

Но и тя няма да ми помогне

Да намеря спокойствие за душата

Ще продължавам да се надявам

Че може да бъде по-красиво

Все някога трябва да намеря

Нещото което да ме вдъхнови достойно

Ще спра да пиша непокорно едва тогава

Когато няма срещу какво да се бунтувам

Тогава може би земята ще притихне

И спокойно ще ме приеме в прегръдките

кога харесваме себе си

 

 photo by Ani Collier

 

кога харесваме себе си

когато сме доволни от действията си

когато сме горди от постигнатото

когато полагаме усилия

дори и когато знаем че няма да ни разберат

кога сме недоволни от себе си

когато не се харесваме

когато нямаме сили да се променим

когато чакаме нещо да ни подтикне

но все не се случва случай

кога се отдаваме изцяло

когато знаем че даже и да не победим

поне ще сме опитали

когато земята даже и да не разпръсне цветове

ще отвори обятия за прегръдки

когато харесваме себе си

оставяме действията да ни залеят

приемаме случващото да ни обземе

усилията си струват постиженията

въпреки че останалите може и да не оценят

когато сме недоволни от себе си

когато не прегръщаме протегнатите ръце

не защото не можем

защото не сме достойни

за чистотата на поривите

когато се отдаваме изцяло

не чакаме другите да действат

опитваме стремглаво и всеотдайно

въпреки пречките и неуспехите

все едно някой ден ще ни кажат: Браво!

оптимистичен песимист съм

 

 

photo: Ani Collier

големината на събитията ме активира

оптимистичен песимист съм

опитвам се да не решавам стихийно

съдбата разпознава същественото

отделя значимото от незначителното

не можем да променяме фактите

можем само да подменим нюансите

за собствено успокоение

за да не капитулираме пред събитията

прозрения

 

picture: Ani Collier

-->

прозрения изпълват мислите ми

темата една и съща

за вечното чакане

за доброто у човека

за прошката

бунт се надига

но не спрямо останалите

спрямо самата мене

срещу ненужните компромиси

срещу излишните стремежи

прошката чака на вратата

уморена от грешните помисли

от слабостта на тялото

от гордостта на мислите

от достойнството на душата

спомени отварят рани

оглеждат се в миналото

опитват да се примирят

с неслучилото се случване

с отмаляло пренебрежение

съдържанието винаги е едно и също

 

искам да пиша без всякакви форми

да изливам каквото мога

онова, което най-много ме впечатлява

в живота искам обратното

искам стройна форма, елегантен стил

съдържанието винаги е едно и също

новият контекст има значение

предпочитам да съм консервативна

все пак трябва да се помни миналото

подлагам на съмнения настоящето

бъдещето е относително неспокойно

искам да съм отново радикална

да не прибързвам с решения

да устоявам на съблазните

да прощавам невежеството

не мога да простя заблудите

човек трябва да има очи за да види

и уши за да чуе

искам да говоря съобразно с човека до мене

то с някои не може да се говори

и не трябва да се допуска

с други времето минава неусетно

излива се една мисъл

и прочувствено се отдава на размах

колкото и странно да изглежда

най-твърдите и непоклатими убеждения

са най-повърхностите

дълбоките убеждения ми се струва че са най-подвижни

посветено на В.Ц.

 
-->

Имало едно време една снежинка и една сажда. И двете летели безметежно в небето. И си казали: Виж ти колко черна и грозна е тази сажда! Виж ти колко бяла и красива е тази снежинка!

Задухал вятър, снежинката се докоснала до саждата и се изцапала, саждата се докоснала до снежинката и се наморкира, снежинката се изцапала и разтопила, саждата се размазала и също разтопила. 

Не помня след това как завършваше приказката. 

Майче няма смисъл от повече приказки.

Толкова красива приказка, толкова истинска.  

Дали ще се намери някой който да ми разказва толкова красиви приказки.

снимка: Ани Колиер