тук долу всичко е наопаки
врата ми се умори да гледа тавана
крампи в мускулите
глас нямам
пълзя по пода
не мога да се изкашлям
бавно се приближавам
разкопчавам ципа
опитвам се да се изправя
само едно оголило се бедро
развързвам връзките на матрака
влизам към тъмното
бавно и целенасочено
вървя по права линия
полягам уморено
под завивката никой не вижда
и не умирам
все пак трябва да получа аплауз!
