понеделник, 30 март 2015 г.

мисли - съзнателни, несъзнавани и скрити


                                          снимка от проект: Андре и Ан

Обръщам се към съзнателната си мисъл
Според Марсел Пруст тя трябва да намери истината
Мъчителна неизвестност, когато самата мисъл надхвърля собствените си граници
Но се чувствам безполезна, защото това което изследвам, не ми носи осветление

Обръщам се към несъзнаваните мисли
Сгащвам ги и ги лаская, опитвам се да ги обезоръжа
Мъчителна е ситуацията, когато не мога да прескоча собствените си способности
Но се чувствам безполезна, въпреки че съм опитала

Обръщам се към скритите мисли
Те най-много ме тревожат - прескачат границите на нормалното
Мъчително е да знаеш, че никога няма да осъществиш тези скрити помисли
Но не знам защо се чувствам поне за миг щастлива
като си представям възможните евентуалности


петък, 27 март 2015 г.

ИМА ДУМАТА ТЕАТЪРЪТ - ИКАР 2015


    
ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ БНТ 1

открити тежести
закрити пространства
работещи без каски
като вложиш сърце и душа - всичко ти се получава

ох, канарчета, които първи припадали!
понеже били чувствителни
защо трябва да работите в мините
а не захласнати в екстаз да пърхате с крилете

това е положението - отново крила, отново птици
интермедии от артисти
артисти от смолян, варна,
столичен духов оркестър и една детска трупа

церемония за национални награди
работи с най-добрите
от следващата година
ще видим най-добрите

ох, канарчета, които първи припадали
монопол на режисьора
доказал доброто си отношение
и любовта към театралното свещенодействие

актьора е обидчиво животно
трябва да бъде погален
трябва да бъде усмихнат
ако трябва да му бъде размахан пръст

истината е следната - липса на режисьор
но има нещо съдържателно - има много театър
има много видео - да види и публиката
на видео видеозаснетите спектакли

всички номинирани представления
театър театър театър
във вида какъвто той е на сцената
важното е да се види смайваща продукция

между другото - абе айде стига между другото!
забакнахме и двамата - ма кои сте вие двамата?
първи си учите ролите, готови за репетиции
играе ми се, но краката не ме държат

ох, канарчета, които първи припадали
в този ред на мисли искам да кажа
че следващата година спечелилите
ще връчат наградите - за да има свежа кръв

най- добрите и предай нататък
ако искате да знаете
о, Вие не знаете, защото няма как да знаете
дадохме по 100 лв. допълнително на пенсионерите

ако искате си купете хладилник, идете на лекар
клуб на златните коси
вероятно ще се играе в Народния
да покажем как се свещенодейства на младите

ох, канарчета, тежко е положението
защото знаете ли
не е само да им дадеш едни пари да си купят нещо
иска се внимание

абе аре стига - не сме имали българска драматургия
имали сме, ама не помним
среда - да дръпне нагоре
леле, Берлин- их бин либе дих!

критикуваме критиците
няма добри текстове
какво да правим - да намерим фонд
който да подпомага пишещите

независимите сцени - независими от пространствата
ма какво ми казвате
има диалог между двете пространства
понякога  влизаме и дишаме един въздух- е сега вече съвсем се обърках

не се дразня щото съм свикнала
чета постовете във фейса
конфекция - откровен карагюсчии (?)
пробождащи собствената си камбанария

пишат, плющат и се ядосват че не са на щад
карагьоз е вид риба, но това е друга тема
няма искам не искам - играеш щото си на работа
продуценски къщи - правят текстове и задоволяват лични потребности

щото актьора е и човек
възможно е да се критикува
но апелирам да се обръщаме към собствените си грешки
някой да заговори за себе си

пфу, в шекспирова пиеса дали е лупа или увеличително стъкло
катализира процесите - той е
доверие, критика, публика - лута се и манипулира
кой е конфекция?

Владо, Елена, Леонид, Лили, Камен, Ицо, Стефчо, Мариус, Захари?
конфекция?
ако нещо се случва - то е театъра
кво значи експериментално нещо?

този който пълни салона рискува много повече
отколкото този, който вкарва двама души
някакви експериментатори не могат да си представят
да бъркаш две работи - аз се профилирам

о, канарчета, тежко е положението!
Това е то!









събота, 14 март 2015 г.

намерения в незавършен вид

                                              проект  " Намерения в незавършен вид"

В такъв чуплив живот, казва Емили Дикинсън - всичко е наред, за да не се препъне в надеждите си сред куп изпотрошена стъклария. Та повтаряйки си това, вървейки по евентуална пътека осеяна с евентуални диви ягоди, си мислех евентуално че бих могла да понеса съмненията на другите, но не и мойте такива.

реалистично


                                                           Варна, личен архив

Бъркотията на творбата ми се усложнява още повече от факта, че едни и същи термини и думи, поради ужким новият им контекст объркват и изкривяват етимологията на самите думи, от което ме заболява глава. Реализмът винаги ме е интересувал като третиране на реалността, а не като нейното дистанцирано представяне. И понеже сме свидетели на най-различни реализми, сме изправени пред това едновременно да бъдем самотни и самоуверени, дистанцирани и присъстващи. Което довежда до съмнително качество за вкус.
И за да не предизвикам с тази творба упорита постредственост, би било по-добре да приключа нейното създаване.

à la Marcel Proust

                                                         снимка: личен архив

Не ми оставаше нищо друго, освен след като унищожих благоприличното поведение и неискрено започнах да флиртувам внимателно, но без никакви задръжки за всякакви евентуални волности на тялото и плътта - неочаквано разума ми се облещи насреща и отстъпи място на традиционни представи за учтивост и скромност, които не са присъщи на моята персона. Отправяйки се към възможностите на подсъзнанието, особено когато съм в настоение, забелязвам че недовършените работи ни тормозят с проблеми, които не са от вчера. И най- вече ме тормози бъдещето, дали да приема подхвърлените предложения за флирт, или да го оставя да съжалява, да не му позволя наслади, които при едно евентуално интимно общуване отново биха позволили съмнителни неща да ни втълпят временно някакви предполагаеми изисквания за любов, която всъщност няма да ни донесе обич. Защо да се подчиняваме на необходимостта да го видим, след като той не притежава способността да се сближава и събужда любов, която да довежда до връхна точна на екстаз, нежели да бъде някакво превъплъщение на неутолим мираж за добродетел. Едничката ми радост бе да го чакам, а не да го видя. Човек би рекъл, че подклаждайки въображението си с някаква електрошокова мощ, очаквам действия и причинявам сама всичките си страдания. Такива очаквания нямат никаква връзка с добродетели, красота и интелигентност и ето това ме разстройва от моите любови които преживявам и чувствам напоследък. Очаквания, които между другото винаги съпровождат така появилите се временни възможности за плътски удоволствия. Не ми стига само това, но и искам да запълня образа им с неясно обожествяване и благоразположение, като след съприкосновение с тези измислени фантоми продължавам да се стремя да откривам положителни наслади. А всъщност сме се срещнали и нищо повече. Не ни обещават пътешествия, украшения или изричат слова за да ни покажат безразличие или досада. И даже след като срещата е отминала, не си спомняме какъв е цветът на очите им или как са били облечени, защото даже не сме ги погледнали. Такава измама е зрението! И след като сме били заедно, но като че ли сме били поне на метър разтояние един от друг, след като си заминат - физическото присъствие на тези любовници е толкова осезаемо, че си мислим че те са били всъщност в самите нас - в парчетата периферия или по-надълбоко в нашата същност. И сега утрото ми се струва тъй прелестно и тъй мъчително. Моята всекидневна тъга когато съм насаме със себе си е в нарушено равновесие. Кървави локви се разпростират около мене, но кръвта не изтича за да освободи раната от гнойта.

петък, 13 март 2015 г.

флиртуваше ми се, но вчера

Флиртуваше ми се вчера, но беше кално

Днес всичко секна - няма да изисквам нищо

Удоволствието беше изцяло мое

                                                     имрповизации в Червената къща


вторник, 10 март 2015 г.

ТЪРПЕНИЕ

                                              снимка: Ани Колиер, Флорида 2014


запретвам полата
взирам поглед
очаквам гледка
да успокои душата






сряда, 4 март 2015 г.

предрожденно


                                                                      личен архив

предрожденно но не пред родилното
положение но не за почивка
потвърждение но не се втвърдява
похищения но не ме сломяват
възхищения но не ме омагьосват
ласкателства но не ме трогват
целувки но не са ми достатъчни
прегръдки но не предлагат друго
предположения но не са ясни
припомняне но не се паля
приповдигнато но не сме омаяни
пролетно но вишните още не са цъфнали
очаквания но не тръпна
умиление но не помня по какво
разклащане но няма буря
погледи но няма яснота
разтягане на всички нива
протяжно та чак отегчително

така е предрожденно -  от утре всичко ще си тръгне както обикновено
затова няма място за никакви притеснения


вторник, 3 март 2015 г.

и ДА и НЕ

                                                                    снимка: Ани Колиер


да приключим с традиционните Представи за Учтивост
да унищожим разпищолената Свенливост
да предизвикаме дръзко Поведение
да обърнем внимание на изникналите Възможности


                                                                     личен архив

да не изпадаме в умиление по съмнителни Копнежи
да не пропуснем да отбележим пропуканите Надежди
да не се навеждаме неприлично пред Съдбата
да не проникваме в проницателното Непроницаемо

                                                      " Lost chiks" Sweden

така спокойно можем да се разходим из Живота
дръзко да Съществуваме
да надхвърлим себе си
и да не рухваме пред Деня

Нощите си ги искам желаещи
Следобедите - да подремвам спокойно
Утрините - да ставам без да ме боли главата
Вечерите - да благославям греховното



PHOTO: Peggy Caplan