отново за термодинамиката

 

-->

първият закон на термодинамиката е ясен и гласи

енергията може да се трансформира от една в друга форма

но не може да бъде създадена или унищожена

всичко се нуждае от енергия за да извършва някаква работа

в този контекст е важна думата полезна

но при емоциите наблюдаваме други противоречия

всичко се износва, охлажда, остарява и разлага

разтопената захар не се връща в първоначалното си състояние

същото е и с чувствата

и ето парадокса - втория закон не може да се приложи на практика

но първият закон на термодинамиката е устойчив

тогава струва ли си да се съжалява

защо повечето явления които наблюдаваме

не могат да се развият в обратен ход

ентропията доказва безпорядъка на нещата

така че от предшестващите изложения

следва да заключим че дисбалансът изисква работа

която често не ни е по силите

можем да пренареждаме

можем да изключваме, можем да променяме

но никога не можем да контролираме

изводът е че ако сме достаъчно чувствителни

ще реагираме на поведението на предизвикателствата

като изолираме съответните детайли за да контекстуализираме цялата картина

това не прави проблемите по-малки или истината по-привлекателна

но може да ни помогне да приемем парадоксите на поведението

и да си признаем вълшебството на живота

парадокс

 

-->

и ето дойдох в положение

което искам да разбутам до неговото сриване

подадокс е ситуация

която е причина за появата на цели нови раздели в научните изследвания

но всъщност ако става въпрос за най-ценното

това със сигурност не е научно а по-скоро e в полето на метафизиката

ще сме осъдени на тайнства, мистичност и противоречия на разума

вторият закон на термодинамиката гласи

че ако сложите замразено пиле върху бутилка с вряла вода

се очаква пилето да се поразтопи а врялата вода в бутилката да се охлади

топлината не се разпространява в обатна посокa

но чувствата намаляват или се увеличават и в двете посоки

топлината се разпространява от по-топлите към по-студените посоки

в живота сме свидетели на противоречиви натягания

хем искаме нещо, хем имаме причини да не го искаме

за да обясним защо е така, трябва да изясним чувствата

по същество колкото повече чувства - толкова повече емoции

а колкото повече емоции - толкова повече проблеми

статистически би трябвало борят на проблемите да е равен на броя на емоциите

хипотетично бързо движещите се емоции

може да разместят бавно движещите се чувства и обратното

но винаги наблюдаваме съвсем различни резултати

изкушаващо е да контролираме процеса

вероятността да успеем обаче е нищожна

и въпреки непосилнoстта на задачата усилията винаги си струват

случайни срещи

 

-->

какво ли ще се случи ако те видя случайно

дали ще премина с пренебрежение

дали ще отвърна гордо глава

или ще се приближим тихо

без безразлично кимане за добър ден

защо ли още предполагам нова серия на филма

измислям и обяснявам това дето няма обяснения

причините и следствието са крещящи

започнахме френетично и условно

защото не изчакахме по-смислени импулси

има ли значение сега как ще се погледнем

може ли нещо да се промени

отдалечи се много съзнателно

приближих се толкова много нeсъзнателно

токова много и нищо

нищото понякога е повече от нещото

седя и мисля за разликите

прилики не останаха на които да крепя нещото

нищото се е облещило зловещо

смее е се и преценява отново стойностите

всеки има изградени представи

как иска да обича и да бъде обичан

те нямат нищо общо с реалността

всеки си измисля образи

но не всеки може да е герой в собствения си филм

твърденията и теориите ни се провалят

често правим обратното на критерия

който сме изградили бавно или случайно

мисълта препуска на някъде

оплита се в миналото и крещи

паяжини красиви са изплели въжето

примката е сложена

дали ще натиснем спусък

или ще скочим от влака

ще се удавим ли в безкрая

това никой не може да контролира

познавам някои философии

смислени и крайни

но не познавам нито един философ

който да е смислен и ведър

защо ли и аз съм от тази категория

чакам деня в който ще се срещнем

ще разговаряме бавно и мъдро

ще изясним недоразуменията в душите

ще погледнем истината

и безкористно ще й се подчиним