чакам

все същото
очакването за първият сняг
за новите предизвикателства
за умората и страха
за лекотата от битието
и стремежа за красота
душата ми изгаря за нещото
което незнам как да нарека
тази вечер няма да ми се обадиш
защото те няма
измислям те и пак те няма
чакам те и пак те няма
забравям те и пак те няма
няма ме и мене когато съм сама
оттегчих се да чакам
по пантофи и пижама
в този неспретнат вид мога само да отскоча за цигари
но даже и съседите се плашат
от появата ми по всяко време за да си купя
незначителни неща
е хайде
горя от топлината до камината
но краката ми са премръзнали
за да тръгна към тебе
все пак чакането си струва
поне правя нещо
чакам