Прозрения изпълват мислите ми
темата една и съща
за вечното чакане
за доброто у човека
за прошката
Бунт се надига
но не спрямо останалите
спрямо самата мене
срещу ненужните компромиси
срещу излишните стремежи
Прошката чака на вратата
уморена от грешните помисли
от слабостта на тялото
от гордостта на мислите
от достойнството на душата
Спомени отварят рани
оглеждат се в миналото
опитват да се примирят
с неслучилото се случване
с отмаляло пренебрежение
Няма коментари:
Публикуване на коментар