първият закон на термодинамиката е ясен и гласи
енергията може да се трансформира от една в друга форма
но не може да бъде създадена или унищожена
всичко се нуждае от енергия за да извършва някаква работа
в този контекст е важна думата полезна
но при емоциите наблюдаваме други противоречия
всичко се износва, охлажда, остарява и разлага
разтопената захар не се връща в първоначалното си състояние
същото е и с чувствата
и ето парадокса - втория закон не може да се приложи на практика
но първият закон на термодинамиката е устойчив
тогава струва ли си да се съжалява
защо повечето явления които наблюдаваме
не могат да се развият в обратен ход
ентропията доказва безпорядъка на нещата
така че от предшестващите изложения
следва да заключим че дисбалансът изисква работа
която често не ни е по силите
можем да пренареждаме
можем да изключваме, можем да променяме
но никога не можем да контролираме
изводът е че ако сме достаъчно чувствителни
ще реагираме на поведението на предизвикателствата
като изолираме съответните детайли за да контекстуализираме цялата картина
това не прави проблемите по-малки или истината по-привлекателна
но може да ни помогне да приемем парадоксите на поведението
и да си признаем вълшебството на живота
Няма коментари:
Публикуване на коментар