вчера гледах посредствен филм

 

снимка Ани Колиер

-->

Вчера гледах посредствен филм, но много човешки и плаках

Плаках за всичките пропуснати моменти и за всичките неслучили се вероятности

Изплаках всичко за което може да се плаче и проклинах всичко което ме натъжава

Грешно ли е да се съжалява, божествено ли е да се прощава

Не смятам да се самосъжалявам, продължавам с опита напред

Уверено пристъпвам притаена в надеждите, без грим и декорации

Отново очаквам признания, този път пред които  да не капитулирам

когато говорим за омраза, говорим за проблем

Когато говорим за мъжете, трябва да говорим за сила- тоест говорим за доказване

Когато говорим за жените, би трябвало да говорим за достойнство-тоест да говорим за устояване

Когато говорим за ценности, трябва да говорим за приоритети, тоест говорим за избор

Когато говорим за малцинства, говорим за самоопределили се, тоест говорим за избор

Когато говорим за мнозинство,  говорим за избиратели, тоест не говорим за индивиди

Когато говорим за упадък, говорим за понижаване, тоест говорим за смаляване

Когато говорим за прогрес, говорим за увеличаване, тоест говорим за повишаване на баланса

Когато говорим за омраза, говорим за проблем

                                          снимка: Ани Колиер

3:10

3:10
пълнолуние
омаяна от розето
окаяна от забравените
незабравена от забвение
полугола на канапето
залепнали бедра
отмора която ме чака на сутринта
мисли които спокойно прииждат 
време е да си лягам
3:13

anti-GONE -It's me - галина борисова

стрелите си изтрелях с огорчение

не ще избегнеш болката

отвращавате ме със своето щастие

 с вашия живот, дето трябвало да се обича на всяка цена,

татко стана красив едва после, когато най-сетне разбра, че е убил баща си, че е спал именно с майка си, и че нищо, нищо вече не може да го спаси.

тогава отведнъж се успокои, някак се усмихна и стана по-красив...

 бих искала да поседна за малко моля

... пошла работа са крясъците, нали, напъните, боричкането за кокала...бедняците в Тива ще студуват тая зима. .. Като разбра за смъртта на сина си, царицата остави до себе си куките за плетене, кротко, след като си довърши реда, отмерено, както върши всичко-може би малко по-спокойно от обичайното. Сетне отиде в спалнята, спалнята с мирис на лавандула, с бродирани покривчици, снимки и плюшени рамки - и си преряза гърлото. Сега е просната на едното от двете тесни, старовремски легла, същото, на което в отдавнашна вечер, преди много години, още като девица, тя чакаше Креон - със същата усмивка, едва-едва по-тъжна. И ако го нямаше голямото червено петно на шията й, щеше да изглежда заспала...

anti-GONE -It's me
residency in Bacau, Romania
Galina Borissova with Gina Șerbănescu
20-30 may 2014

 

 

проект Шекспир

"Оn the set of the Tempest"
Hipp Theatre, FL
4 Мay 2014
dancers: Ani Collier, Tzveta Kassabova, Galina Borissova

anti-GONE it's me

                                                        anti-GONE it's me /Galina Borissova
 
-->

Tози път съм Aнтигона

Oная кльощавата, не дребната

Oная, дето седи и гледа право напред

Не оная, дето всеки ден бърше и лъска

Oная, дето оставя лекета по роклите

Oная, която крещи, не се окайва

Oная, която не стене

Oнази, която с респект се надява да се избави

Бих искала да поседна за малко, моля!

И ето, всичко свърши

Oтново съм умиротворена

Всички си имат оправдания

Всеки иска да бъде себе си

Kакво има да се каже повече

Не желая да зная

Желая да забравя

Безвъзмездно

Бих искала да поседна за малко, моля!

Oстават само историите

Разказват се хаотично

Някои объркват героите

Други са безразлични

Tрети забравиха че вярваха

Някои жертваха живота си

Никога няма да узнаем каква треска ги е тресяла

Сигурно си имат оправдание

Бих искала да поседна за малко, моля!

В XXI век ще става все по-трудно да приемем другостта

                                                     снимка: Йовита Гроблите 
                         хореография Галина Борисова "Търсейки Версавия"
 

В XXI век ще става все по-трудно

да приемем другостта

Преди години изчерпването на смислите ме забавляваше

години на осмисляне и на техния окончателен крах

Сега смислите са изчерпани, всичко е безвъзмездно

просто трагедия, драмите са безинтересни

Всички сме в пиесата, без значение кой каква роля заема

всичко е аматьорско, незачитане на авторитети

След време ще разберем нелицеприятната истина

че сме пропилели времето в напразни усилия

Използвани сме за незначителни промени

захвърлени сме на боклука и птиците избождат очите ни

Слепи сме за миналото и глухи за бъдещето

само времето се е облещило и ни подканя:

- Вървете напред, смирете се и не мислете че от вас зависи нещо

Светът и без друго си има своите пробеми