намерения в незавършен вид

                                              проект  " Намерения в незавършен вид"

В такъв чуплив живот, казва Емили Дикинсън - всичко е наред, за да не се препъне в надеждите си сред куп изпотрошена стъклария. Та повтаряйки си това, вървейки по евентуална пътека осеяна с евентуални диви ягоди, си мислех евентуално че бих могла да понеса съмненията на другите, но не и мойте такива.

реалистично

                                                           Варна, личен архив

Бъркотията на творбата ми се усложнява още повече от факта, че едни и същи термини и думи, поради ужким новият им контекст объркват и изкривяват етимологията на самите думи, от което ме заболява глава. Реализмът винаги ме е интересувал като третиране на реалността, а не като нейното дистанцирано представяне. И понеже сме свидетели на най-различни реализми, сме изправени пред това едновременно да бъдем самотни и самоуверени, дистанцирани и присъстващи. Което довежда до съмнително качество за вкус.
И за да не предизвикам с тази творба упорита постредственост, би било по-добре да приключа нейното създаване.

à la Marcel Proust

                                                         снимка: личен архив

Не ми оставаше нищо друго, освен след като унищожих благоприличното поведение и неискрено започнах да флиртувам внимателно, но без никакви задръжки за всякакви евентуални волности на тялото и плътта - неочаквано разума ми се облещи насреща и отстъпи място на традиционни представи за учтивост и скромност, които не са присъщи на моята персона. Отправяйки се към възможностите на подсъзнанието, особено когато съм в настоение, забелязвам че недовършените работи ни тормозят с проблеми, които не са от вчера. И най- вече ме тормози бъдещето, дали да приема подхвърлените предложения за флирт, или да го оставя да съжалява, да не му позволя наслади, които при едно евентуално интимно общуване отново биха позволили съмнителни неща да ни втълпят временно някакви предполагаеми изисквания за любов, която всъщност няма да ни донесе обич. Защо да се подчиняваме на необходимостта да го видим, след като той не притежава способността да се сближава и събужда любов, която да довежда до връхна точна на екстаз, нежели да бъде някакво превъплъщение на неутолим мираж за добродетел. Едничката ми радост бе да го чакам, а не да го видя. Човек би рекъл, че подклаждайки въображението си с някаква електрошокова мощ, очаквам действия и причинявам сама всичките си страдания. Такива очаквания нямат никаква връзка с добродетели, красота и интелигентност и ето това ме разстройва от моите любови които преживявам и чувствам напоследък. Очаквания, които между другото винаги съпровождат така появилите се временни възможности за плътски удоволствия. Не ми стига само това, но и искам да запълня образа им с неясно обожествяване и благоразположение, като след съприкосновение с тези измислени фантоми продължавам да се стремя да откривам положителни наслади. А всъщност сме се срещнали и нищо повече. Не ни обещават пътешествия, украшения или изричат слова за да ни покажат безразличие или досада. И даже след като срещата е отминала, не си спомняме какъв е цветът на очите им или как са били облечени, защото даже не сме ги погледнали. Такава измама е зрението! И след като сме били заедно, но като че ли сме били поне на метър разтояние един от друг, след като си заминат - физическото присъствие на тези любовници е толкова осезаемо, че си мислим че те са били всъщност в самите нас - в парчетата периферия или по-надълбоко в нашата същност. И сега утрото ми се струва тъй прелестно и тъй мъчително. Моята всекидневна тъга когато съм насаме със себе си е в нарушено равновесие. Кървави локви се разпростират около мене, но кръвта не изтича за да освободи раната от гнойта.

флиртуваше ми се, но вчера

Флиртуваше ми се вчера, но беше кално

Днес всичко секна - няма да изисквам нищо

Удоволствието беше изцяло мое

                                                     имрповизации в Червената къща

ТЪРПЕНИЕ

                                              снимка: Ани Колиер, Флорида 2014


запретвам полата
взирам поглед
очаквам гледка
да успокои душата

предрожденно

                                                                      личен архив

предрожденно но не пред родилното
положение но не за почивка
потвърждение но не се втвърдява
похищения но не ме сломяват
възхищения но не ме омагьосват
ласкателства но не ме трогват
целувки но не са ми достатъчни
прегръдки но не предлагат друго
предположения но не са ясни
припомняне но не се паля
приповдигнато но не сме омаяни
пролетно но вишните още не са цъфнали
очаквания но не тръпна
умиление но не помня по какво
разклащане но няма буря
погледи но няма яснота
разтягане на всички нива
протяжно та чак отегчително

така е предрожденно -  от утре всичко ще си тръгне както обикновено
затова няма място за никакви притеснения

и ДА и НЕ

                                                                    снимка: Ани Колиер


да приключим с традиционните Представи за Учтивост
да унищожим разпищолената Свенливост
да предизвикаме дръзко Поведение
да обърнем внимание на изникналите Възможности

                                                                     личен архив

да не изпадаме в умиление по съмнителни Копнежи
да не пропуснем да отбележим пропуканите Надежди
да не се навеждаме неприлично пред Съдбата
да не проникваме в проницателното Непроницаемо

                                                      " Lost chiks" Sweden

така спокойно можем да се разходим из Живота
дръзко да Съществуваме
да надхвърлим себе си
и да не рухваме пред Деня

Нощите си ги искам желаещи
Следобедите - да подремвам спокойно
Утрините - да ставам без да ме боли главата
Вечерите - да благославям греховното



PHOTO: Peggy Caplan