красива-литературно

 

чувствам се толкова красива

литературно казано

дали защото съм се примирила с драмите

не се боря, не се мъча да се отскубна

не се надявам да се избавя от тях

приемам ги такива каквито са

те доказват живота

отказвам обаче да участвам в трагедии

всичко при тях е безвъзмездно

не помагат никакви усилия

красиво и едновременно зловещо е

наблюдаваме ги

но не искаме да сме част от тях

сигурно затова ми е толкова спокойно и красиво

Мразя кавичките

 

by Ani Collier

 

Любовта ми никога не е в кавички!

Живота ми не е в кавички!

Работата ми не е в кавички!

Мразя кавичките!

незнам защо но това ми харесва

                                photo: Ani Collier

Работническата класа е използвана за малките проекти

Големите й идеи винаги са се проваляли

Аристокрацията има тежестта да бъде крачки напред

Даже и когато е разкрачила краката си

Доживях внезапно да композирам

 

photo collage: Ani Collier

 

Доживях внезапно да композирам

Решения които взимам смело

Навреме и точни

Изненадващи и мене самата

Доживях да владея чувствата

Да им се отдавам

Да се боря с тях

И да ги побеждавам

Доживях да съм доволна от себе си

Да приемам и отказвам

Това е всичко което желая

Нямам време за губене

Доживях малко обич

Това е всичко което искам

Слънчев ден и споделяне

Всичко което имам

Доживях много мъдрост

Нямам време за съдбата

Зная какво е потъване

Мога да плувам достатъчно

ефимерни пухчета и натежали камъни

 

photo: Jovita Groblyte

хей така изпращам годината:
сред ефимерни пухчета и натежали камъни;
оголени дървета, на които се сърдя;
озъбени чувства, на които съм обидена;
проклети мисли, с които споря;
верни приятели, с които празнувам;
обично семейство, което ме търпи;
колеги, които ме вдъхновяват;
и най-вече себе си, с която ще се примиря

ядосана на дърветата

 

снимка:

Светослав Николов

 

Един голям френски писател каза: 

«Има моменти, в които не се говори за дървета, защото сме ядосани на дърветата»

Ще добавя: 

Има моменти, в които не се говори за емоции, защото сме ядосани на емоциите.

истината

 

Истината винаги крещи

при нея няма полутонове и легато

винаги е в крешчедно и стакато

Истината винаги е нелицеприятна

показва ни грешките, осъжда действията

винаги е цветуща и необятна

Истината понякога мълчи

не дава съвети, не посочва пътя

не винаги е мъдра и девствена

Истината винаги ни съсипва

горчива или сладка, винаги оставя следи

просмуква копринената ни кожа

Истината никога не прощава

затяга гърлото, треперят ръцете

не винаги е деликатна, оставя белези и причинява рани

Истината никога не може да ни помогне

случилото се не може да се избегне

захвърлени сме сами сред камъни и перушина

Истината не е за показване

тя не може да се продава, не може да се купи

тя е облещилото се  АЗ