вече десет години отглеждам едно фикусно дърво
то расте бавно и упорито
поливам го от време на време
махам изсъхналите листа
възнаграждава ме с красота и спокойствие
вече пет години живея извън града
усещам бавният ритъм на времето
занимавам се с незначителни неща
които са се превърнали в смисълът на живота ми
удоволствията са ежедневни в градината
кося тревата всяка седмица
и гледам отминаващите дни без да ги забелязвам
вече 3 месеца имам усещането за нови приключения
впускам се в малки интриги
харесва ми недоизказаното
кога ли ще се променя
дали вече не е късно
вече 5 дни си седа в къщи
взирам се в компютъра
чета стари текстове
рея се из нови мисли
представям си бъдещи проекти
не съм амбициозна
но не мога да се откажа
забавленията тепърва ме очакват
обичам всичките си приятели
враговете отдавна съм забравила
време е да затворя страницата
вече 3 часа чакам телефона да звънне
нямам точна уговорка и това ме изнервя
не обичам чакането
то е като загубено време
вече 3 минути пиша това лайняно стихотворение
нямам повече какво да кажа
време е за цигара пауза
и малко зарейване в мислите
колко искам да ги подредя
незнам какъв порядък да сложа
по азбучен ред, по години, по спомени
хаосът ме изпълва с импулси за работа
трябва да подредя неподреденото
Няма коментари:
Публикуване на коментар