понеделник, 12 декември 2011 г.

една вечер


Обичам изненадите. И хубавите и лошите. Разбира се предпочитам хубавите.Не бих могла тука да говоря и разкрия конкретно събитията, но бих се изказала в Хайку форма + евтино латино чалга стихче:

къде е луната
белият ми шал се развява в полята
остана ми само седлото
но конят ми се препъна
късно е да се намерим
градината ми е изорана до основи
чакам пролетта да ми донесе вести
но вече научих урока
зеленото все е червено
мига като светофар
никой не ми намига
много им се иска
въпреки че двамина минувачи пресякоха булеварда
прелетя сврака
удари се в опънатите жици и изгоря
слънцето се показа
време е за лягане
преди това ще сънувам
а после ще си умия зъбите
канена съм на вечеря
гардероба ми е изостанал като секънд хенд шоп
добре че аз не се чувствам така
малко грим и маска няма да са за изхвърляне
хубавото вино ще помогне да изтрием желания
и да се концентрираме върху незначителното
понякога се смея на себе си
другите все повече ми стават интересни
светофара свети зелено
тръгвам

Няма коментари:

Публикуване на коментар