Опасността доказва живота
Живеем си някак необезпокоявани
И изведнъж ни връхлитат промени
Задръстват въздуха, изпълват душата
Пробиват пространството
Отхвърлят постигнатото
Отвличат вниманието
Изпречват се на пътя, ей така без милост
Колкото и да не искаме, колкото и да не очакваме
Попадаме във вихъра, отнасяме се в посока
Която никога не сме предполагали че съществува
Захвърляме се, омаяни от омаята
В началото е интересно, можем и да не се противим
Да се увлечем, да не се разбунтуваме
Да се отдадем на поривите, да призовем душата
Сетне се бунтуваме и ни захвърлят най-безмилостно
Премазват поривите, стъпкват постигнатото
Оставаме със заблудите и тъгата
Стихиите отминават, разрушено е
Няколко надежди и празнота в душата
Опасността е неизбежна, тя доказва живота
Няма коментари:
Публикуване на коментар