Изумена съм от себе си
Загубих постепенно свян
Ненавиждам сладникави комплименти
Предизвикват ме груби предложения
Отказвам да се бунтувам
Свиреп е живота
Няма да се предам
Ще променя стратегията
Жестокост се прокрадва
Отмъщавам на себе си
Някакви стихии мe връхлитат
Отчайващо захвърлени на съдбата
Очаквам постъпки недостойни за морала
Облещил се като наранени нокти
Избожда очите
Пресъхнали сълзи
Призовавам ви да се появите
Ще сложа чая
Ще облека домашна роба
И ще разсъждавам
Ще изпия изискано отвара
Ще очаквам признания от себе си
Не такива пред които да се омайвам
Tакива които ще ме предизвикат
И които ще изискват от мен
Ще изрека глупаво нещо
Ще се изсмея на предложението
Ще захвърля срама, ще пооправя косите
Ще захвърля обувките, ще облека дрехите
И ще изтичам боса в градината
Гуендолин има нужда от чудеса
Гуендолин обича живота
Бунтува се с всеки дръзнал да я призове
Kато магьосница проклина
Деня в който е признала себе си за победител
Толкова дълго чаках да си призная
Силата и слабостта на характера
Сега какво ми остана
Само спомени и пристрастия
Прoрязани от бремето на битието
Отчаянието не ми е присъщо
Искам си свободата
Няма да очаквам извинения
Ще се отдам на себе си
Накрая ще захвърля всичко на вятъра
Няма коментари:
Публикуване на коментар