лято
хора вървят по площада
лутат се и искат справедливост
никой не ги слуша
отнасят се недостойно
тези дето си мислят че управляват
плетят се нескопосано мрежи
извъртат се крещящи истини
гъвкаво лъжат
самозалъгват се за бъдещето
то се е облещило като залязващо слънце
боде ни в очите
ще дойде есента
ще помете желанията
няма да донесе спокойствие
никой няма да е отговорен
ще продължим живеенето на живота
ще доказваме действията си
ще устояваме на принципите си
никой няма да триумфира
няма с какво да се гордеем
времето не позволява лидерство
демокрацията се е издънила
забила се е като трън в очите
ще дойде зимата
бяла и чиста
но няма да е бяло в душите ни
само сивота и очаквания
които безмилостно се лутат
опитват се да прокрадват идеи
остарели като дрехите на баба ми
спокойно отхвърлят разрешения
ненужни на никому
самота навсякъде
отвреме на време еуфорични помисли
които се разтапят като закъснял сняг
ще дойде и пролетта
надеждна и плаха
ще се опита да ни успокои
ще ни прегърне в обятията
ще ни заблуди за кратко
ще изоставим пътя си
ще тръгнем за другаде
за да започнем на чисто
отново ще сме пост модернисти
които забързано изхвърлят миналото
за да се залъгват с настоящето
исках да е по-оптимистично
исках да е по-елегантно
не се получи
няма консенсус
имаме различни платформи
предлагаме ги самоуверено
изхвърлени сме на съдбата
ще поседнем за малко
ще се вгледаме в миналото
и чак тогава ще разберем заблудите
ще е късно да си признаем
провалите и грешките
добре че имаме малко победи
достойно извоювани във времето
не сме победители
но не сме и победени
вярвам в настоящето
не вярвам в бъдещето
уповавам се на миналото
Няма коментари:
Публикуване на коментар