За какво друго да пише човек освен за любовта?
Неясните мисли, които ни вълнуват не могат да стигнат до спокойно избистряне.
Опитваме се да анализираме преживяното, изваждаме го в някаква неясна форма, но това не ни помага да го опознаем. Както не познаваме себе си, познаваме само хорските слабости, а за нашите сме осведомени, доколкото другите хора са ни ги изтъквали. Повечето пъти когато съм си мислила, че след обстойно анализиране вече мога да диагностицирам случая, то се е оказвало напразно, защото още повече съм измествала истински преживяното с наместване и тълкуване на детайлите по начин, който на мен ми е угоден. Защото е по-лесно да намериш утеха като обвиниш другите, отколкото да осъзнаеш истинските подтици.
И отново ще цитирам Марсел Пруст; "У всички хора не възникват едновременно едни и същи чувства в предварително установен ред". Какво повече да се каже? "Защото когато единият от двамата влюбени е напълно сигурен в любовта на другия, той веднъж завинаги се освобождава от грижата да го обича еднакво силно".
И застанали в двата противоположни ъгъла, дебнейки се като животни, сме готови отново да изпитаме рязка и дълбока болка, като си спомняме отново и отново неоправданите надежди, несъстоятелните обяснения и непостижимите цели.
И незнайно защо, това усилие не ни носи утеха, но не ни прави и по-тъжни - напротив, прави ни по-щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар