По всички ония въпроси, които не са засегнати в други текстове, бих могла да отбележа в това дълго и безкрайно изречение, че липсата на едно единствено неполучено мнение понякога ни кара да усещаме възможността да ни обземе луд копнеж и отчаяние по нещо, което бихме изпитали само ако са ни позволили, но в качеството си на съзерцатели ние най-малко бихме предизвикали събития, които да ни извадят от ежедневната дрямка без която бихме минали, но не ни дава сърце в слънчевите следобеди да не се възнесем в непознато съществуване, което да ни въведе в най-завидни победи в чужди страни, които биха утешили даже и Пруст, ето защо четенето и писането през делничните дни е занимание, което малцина дръзнали да го правят попадат в "губене" на време, опитвайки се да подражават на привелигированите таланти, които всъщност са ни накарали да обикнем това забавно и трудно занимание, но несъзнателно сравнявайки се с тях, не можем да изпишем и едно изречение, което да има собствено мнение и попадаме в "редакции" на предишни поколения, които отдавна са подчертали подробностите и разчекнали различни въпроси, и ние безпомощно трябва да слагаме кавички и да посвещаваме цялото си време като даваме преценки с педантична свенливост и от любезност, та така самото занимание се превръща в безсмислие, понеже вече можем да разпознаем кой е написал текста, но няма да кажем за него той е голям писател, защото не сме сигурни в това, можем да кажем само, че ненаписаните случки и неслучилите се възможни събития, които евентуално можем да си представим да са изключителни, ни правят за кратко щастливи, но после много по-нещастни и няма никаква съпротива която да промени това, така изпитваме радости, несравними с удоволствието, и обстоятелството, че разпознавайки слабостта, същата слабост към редките изрази, аз вече нямам впечатлението, че това изречение има някаква плътност и обем, но все пак това упражнение обогатява собствения ми ум.
Няма коментари:
Публикуване на коментар