Любовта ми не се утвърди - не оправда естетическата ми култура

                                                        снимка: Ани Колиер


Любовта ми не се утвърди - не оправда естетическата ми култура

упражнение за плътност и обем

                                                               колаж: Ани Колиер

По всички ония въпроси, които не са засегнати в други текстове, бих могла да отбележа в това дълго и безкрайно изречение, че липсата на едно единствено неполучено мнение понякога ни кара да усещаме възможността да ни обземе луд копнеж и отчаяние по нещо, което бихме изпитали само ако са ни позволили, но в качеството си на съзерцатели ние най-малко бихме предизвикали събития, които да ни извадят от ежедневната дрямка без която бихме минали, но не ни дава сърце в слънчевите следобеди да не се възнесем в непознато съществуване, което да ни въведе в най-завидни победи в чужди страни, които биха утешили даже и Пруст, ето защо четенето и писането през делничните дни е занимание, което малцина дръзнали да го правят попадат в "губене" на време, опитвайки се да подражават на привелигированите таланти, които всъщност са ни накарали да обикнем това забавно и трудно занимание, но несъзнателно сравнявайки се с тях, не можем да изпишем и едно изречение, което да има собствено мнение и попадаме в "редакции" на предишни поколения, които отдавна са подчертали подробностите и разчекнали различни въпроси, и ние безпомощно трябва да слагаме кавички и да посвещаваме цялото си време като даваме преценки с педантична свенливост и от любезност, та така самото занимание се превръща в безсмислие, понеже вече можем да разпознаем кой е написал текста, но няма да кажем за него той е голям писател, защото не сме сигурни в това, можем да кажем само, че ненаписаните случки и неслучилите се възможни събития, които евентуално можем да си представим да са изключителни, ни правят за кратко щастливи, но после много по-нещастни и няма никаква съпротива която да промени това, така изпитваме радости, несравними с удоволствието, и обстоятелството, че разпознавайки слабостта, същата слабост към редките изрази, аз вече нямам впечатлението, че това изречение има някаква плътност и обем, но все пак това упражнение обогатява собствения ми ум.

мисли - съзнателни, несъзнавани и скрити

                                          снимка от проект: Андре и Ан

Обръщам се към съзнателната си мисъл
Според Марсел Пруст тя трябва да намери истината
Мъчителна неизвестност, когато самата мисъл надхвърля собствените си граници
Но се чувствам безполезна, защото това което изследвам, не ми носи осветление

Обръщам се към несъзнаваните мисли
Сгащвам ги и ги лаская, опитвам се да ги обезоръжа
Мъчителна е ситуацията, когато не мога да прескоча собствените си способности
Но се чувствам безполезна, въпреки че съм опитала

Обръщам се към скритите мисли
Те най-много ме тревожат - прескачат границите на нормалното
Мъчително е да знаеш, че никога няма да осъществиш тези скрити помисли
Но не знам защо се чувствам поне за миг щастлива
като си представям възможните евентуалности

ИМА ДУМАТА ТЕАТЪРЪТ - ИКАР 2015

    
ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ БНТ 1

открити тежести
закрити пространства
работещи без каски
като вложиш сърце и душа - всичко ти се получава

ох, канарчета, които първи припадали!
понеже били чувствителни
защо трябва да работите в мините
а не захласнати в екстаз да пърхате с крилете

това е положението - отново крила, отново птици
интермедии от артисти
артисти от смолян, варна,
столичен духов оркестър и една детска трупа

церемония за национални награди
работи с най-добрите
от следващата година
ще видим най-добрите

ох, канарчета, които първи припадали
монопол на режисьора
доказал доброто си отношение
и любовта към театралното свещенодействие

актьора е обидчиво животно
трябва да бъде погален
трябва да бъде усмихнат
ако трябва да му бъде размахан пръст

истината е следната - липса на режисьор
но има нещо съдържателно - има много театър
има много видео - да види и публиката
на видео видеозаснетите спектакли

всички номинирани представления
театър театър театър
във вида какъвто той е на сцената
важното е да се види смайваща продукция

между другото - абе айде стига между другото!
забакнахме и двамата - ма кои сте вие двамата?
първи си учите ролите, готови за репетиции
играе ми се, но краката не ме държат

ох, канарчета, които първи припадали
в този ред на мисли искам да кажа
че следващата година спечелилите
ще връчат наградите - за да има свежа кръв

най- добрите и предай нататък
ако искате да знаете
о, Вие не знаете, защото няма как да знаете
дадохме по 100 лв. допълнително на пенсионерите

ако искате си купете хладилник, идете на лекар
клуб на златните коси
вероятно ще се играе в Народния
да покажем как се свещенодейства на младите

ох, канарчета, тежко е положението
защото знаете ли
не е само да им дадеш едни пари да си купят нещо
иска се внимание

абе аре стига - не сме имали българска драматургия
имали сме, ама не помним
среда - да дръпне нагоре
леле, Берлин- их бин либе дих!

критикуваме критиците
няма добри текстове
какво да правим - да намерим фонд
който да подпомага пишещите

независимите сцени - независими от пространствата
ма какво ми казвате
има диалог между двете пространства
понякога  влизаме и дишаме един въздух- е сега вече съвсем се обърках

не се дразня щото съм свикнала
чета постовете във фейса
конфекция - откровен карагюсчии (?)
пробождащи собствената си камбанария

пишат, плющат и се ядосват че не са на щад
карагьоз е вид риба, но това е друга тема
няма искам не искам - играеш щото си на работа
продуценски къщи - правят текстове и задоволяват лични потребности

щото актьора е и човек
възможно е да се критикува
но апелирам да се обръщаме към собствените си грешки
някой да заговори за себе си

пфу, в шекспирова пиеса дали е лупа или увеличително стъкло
катализира процесите - той е
доверие, критика, публика - лута се и манипулира
кой е конфекция?

Владо, Елена, Леонид, Лили, Камен, Ицо, Стефчо, Мариус, Захари?
конфекция?
ако нещо се случва - то е театъра
кво значи експериментално нещо?

този който пълни салона рискува много повече
отколкото този, който вкарва двама души
някакви експериментатори не могат да си представят
да бъркаш две работи - аз се профилирам

о, канарчета, тежко е положението!
Това е то!

намерения в незавършен вид

                                              проект  " Намерения в незавършен вид"

В такъв чуплив живот, казва Емили Дикинсън - всичко е наред, за да не се препъне в надеждите си сред куп изпотрошена стъклария. Та повтаряйки си това, вървейки по евентуална пътека осеяна с евентуални диви ягоди, си мислех евентуално че бих могла да понеса съмненията на другите, но не и мойте такива.

реалистично

                                                           Варна, личен архив

Бъркотията на творбата ми се усложнява още повече от факта, че едни и същи термини и думи, поради ужким новият им контекст объркват и изкривяват етимологията на самите думи, от което ме заболява глава. Реализмът винаги ме е интересувал като третиране на реалността, а не като нейното дистанцирано представяне. И понеже сме свидетели на най-различни реализми, сме изправени пред това едновременно да бъдем самотни и самоуверени, дистанцирани и присъстващи. Което довежда до съмнително качество за вкус.
И за да не предизвикам с тази творба упорита постредственост, би било по-добре да приключа нейното създаване.

à la Marcel Proust

                                                         снимка: личен архив

Не ми оставаше нищо друго, освен след като унищожих благоприличното поведение и неискрено започнах да флиртувам внимателно, но без никакви задръжки за всякакви евентуални волности на тялото и плътта - неочаквано разума ми се облещи насреща и отстъпи място на традиционни представи за учтивост и скромност, които не са присъщи на моята персона. Отправяйки се към възможностите на подсъзнанието, особено когато съм в настоение, забелязвам че недовършените работи ни тормозят с проблеми, които не са от вчера. И най- вече ме тормози бъдещето, дали да приема подхвърлените предложения за флирт, или да го оставя да съжалява, да не му позволя наслади, които при едно евентуално интимно общуване отново биха позволили съмнителни неща да ни втълпят временно някакви предполагаеми изисквания за любов, която всъщност няма да ни донесе обич. Защо да се подчиняваме на необходимостта да го видим, след като той не притежава способността да се сближава и събужда любов, която да довежда до връхна точна на екстаз, нежели да бъде някакво превъплъщение на неутолим мираж за добродетел. Едничката ми радост бе да го чакам, а не да го видя. Човек би рекъл, че подклаждайки въображението си с някаква електрошокова мощ, очаквам действия и причинявам сама всичките си страдания. Такива очаквания нямат никаква връзка с добродетели, красота и интелигентност и ето това ме разстройва от моите любови които преживявам и чувствам напоследък. Очаквания, които между другото винаги съпровождат така появилите се временни възможности за плътски удоволствия. Не ми стига само това, но и искам да запълня образа им с неясно обожествяване и благоразположение, като след съприкосновение с тези измислени фантоми продължавам да се стремя да откривам положителни наслади. А всъщност сме се срещнали и нищо повече. Не ни обещават пътешествия, украшения или изричат слова за да ни покажат безразличие или досада. И даже след като срещата е отминала, не си спомняме какъв е цветът на очите им или как са били облечени, защото даже не сме ги погледнали. Такава измама е зрението! И след като сме били заедно, но като че ли сме били поне на метър разтояние един от друг, след като си заминат - физическото присъствие на тези любовници е толкова осезаемо, че си мислим че те са били всъщност в самите нас - в парчетата периферия или по-надълбоко в нашата същност. И сега утрото ми се струва тъй прелестно и тъй мъчително. Моята всекидневна тъга когато съм насаме със себе си е в нарушено равновесие. Кървави локви се разпростират около мене, но кръвта не изтича за да освободи раната от гнойта.