kukuperoto

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

говорим с часове

снимка: Ани Колиер

говорим с часове
спокойни сме
нищо не казваме
ще ти покажа нещо
ще ти покажа страха
вгледани в тишината
понасящи спокойствието
представяме си бъдещето
минута мълчание
и отново говорим

сряда, 1 юли 2015 г.

усмивката на разума

мислите заспаха
китките все още болят ревматично
усмивката грееща, зъбите бели
но защо умирам от смях?
и някак си ми е спокойно!

петък, 22 май 2015 г.

Метаморфози и желания след лекция на Боян Манчев

Джакобс пилоу

записването не е достатъчно

мислете

Метаморфози и желания

Мога Искам Правя

Кръжене около желанието

Повествователна свързаност

Абстрактно времетраене

Проблем на движението и сходството

Повествувателни тенденции

Последователна теория

Необходимост на въображаемото

Как един факт се трансформира

Спекупативни структури

Преобразуване на тялото

Безразличен хаос

Небесни престъпления

Неуверени желания

и т.н.

вторник, 28 април 2015 г.

катастрофално стихо-творение

снимка:Ани Колиер

Буря
Неслучила се
Дъжд
Ромолещ несигурно
Облаци
Застинали неизяснено
Земя
Пропукала се категорично
Дървета
Цъфнали обичайно
Хора
Лутащи се катастрофално

четвъртък, 9 април 2015 г.

неясни мисли за любовта

За какво друго да пише човек освен за любовта?
Неясните мисли, които ни вълнуват не могат да стигнат до спокойно избистряне.
Опитваме се да анализираме преживяното, изваждаме го в някаква неясна форма, но това не ни помага да го опознаем. Както не познаваме себе си, познаваме само хорските слабости, а за нашите сме осведомени, доколкото другите хора са ни ги изтъквали. Повечето пъти когато съм си мислила, че след обстойно анализиране вече мога да диагностицирам случая, то се е оказвало напразно, защото още повече съм измествала истински преживяното с наместване и тълкуване на детайлите по начин, който на мен ми е угоден. Защото е по-лесно да намериш утеха като обвиниш другите, отколкото да осъзнаеш истинските подтици.

И отново ще цитирам Марсел Пруст; "У всички хора не възникват едновременно едни и същи чувства в предварително установен ред". Какво повече да се каже? "Защото когато единият от двамата влюбени е напълно сигурен в любовта на другия, той веднъж завинаги се освобождава от грижата да го обича еднакво силно".

И застанали в двата противоположни ъгъла, дебнейки се като животни, сме готови отново да изпитаме рязка и дълбока болка, като си спомняме отново и отново неоправданите надежди, несъстоятелните обяснения и непостижимите цели.

И незнайно защо, това усилие не ни носи утеха, но не ни прави и по-тъжни - напротив, прави ни по-щастливи.