неделя, 2 декември 2012 г.

тихо и нежно

Тихо и нежно

Тази година зимата идва и си отива
Нямам много копнежи
Нямам никаква представа какво може да се очаква
Не очаквам прегръдка
Това е защото не ми е студено
С радост стоя до прозореца
С радост нищо не помня
С радост бих забравила
Трябва ли да се съжалява?
Ако претърпя неуспех
Къде те отнесе зимата?
Едва си спомням за тебе
Но те помня през цялото това време
Като че ли ми донесе само утеха
Не ми донесе радост
Защо ли да имам очаквания
Защото кой да ми подари кокичетата
Започвам да харесвам зимата
Толкова е приятно да чакам слънцето 
В унисон с моята притихналост
Вярвам, че ако не желая нещо много- то няма да стане истина
Вярвам в Дядо Коледа!
Той ми донесе много желания
Едно от тях е да не те забравя
Зная,че пролетта ще дойде скоро
И пролетта ще ми отнесе мечтите
Понякога те са безхарактерни
Често ги забравям
Но винаги мечтите ми са истински
Ех! Моя Зима! Бих ли могла да не те прегърна?

Няма коментари:

Публикуване на коментар