Чаках без да знам как изглежда

Чаках без да знам как изглежда

Познах го

И той ме позна

Беше ли подготвен или просто интуиция

Бях ли подготвена или просто съвпадение

Вече всяка година пиша едно и също стихотворение

За ревматизма в китките

За прегръдки сковани

За погледи съмнителни

За очакването да дойдеш
за страха да не ме напуснеш 
за омразата която ме обзема
за пропиляната обич която не ме напуска

За зимата и лятото

За отмалелите ръце

За сключени ръце в бедрата

Стига вече чакане

сега, когато няма време, кoгато е тъмно,

когато времето е спряло

Искам те и когато те няма

Познах те по погледа

Развълнувах се от себе си

Мира нямам вече

Не мога да очаквам

Мога да чакам, но не мога да те измислям

Истински ли си или те има

Приказки разни, просто говорим

За къде сме се разбързали

Като имаме толкова време

Не искам да те измислям

Не искам да те очаквам

Искам да те има

Tолкова ли съм бедна

Tолкова ли си богат

Колкото толкова

Загнезди се някаква омая

Тръпки по гърба прoлазват

Кожата ми се е притаила

Краката ми отмалели

Толкова ли се бавиш

Нямаме много време

Ето че зимата идва

А снега все го няма

Не искам да те измислям

Конят ми пръхти смутено

Кучето лае

А ти все се усмихваш

Колко ли си потаен

Колко ли съм откровенна

Не мисля да те измислям, това майче вече го казах

Много години  очаквах

Но не очаквах така да връхлетиш

Кой си ти приятелю

И защо ме преследваш

В тъмното имам копнежи

В светлото се срамувам

Конят ми пие вода

И аз вече съм жадна

Колко ли дни ще се лутам

Как да разбера това 

дето не може да се изкаже

И защо ми се вие свят

Да те измислям ли още или си истински

Заби ми се в съзнанието

Изми ли си зъбите

Как да заспя спокойно

Като ръцете ме болят в китките

Ревматизма на баба ми

И дядо с неговото мълчание

Защо да не те прегръщам

Ти имаш ли копнежи

Къде се изгуби гордостта ми

Побеля косата ми от мислене

Незнам дали да те очаквам

Като няма нищо наоколо

Само вятърът брули листата

А те нехаят ли нехаят

Защо балерините се познават

Защо не ми поръчаш шоколадов мус

И после бира да пием

Нека си чакаме

То чакането е прекрасно

Блъскаме мисли в тавана

Скачаме бързо за кафето

Искаме да се познаваме

Имаме ли куража

Как да те позная другия път

Как да не ме забравиш утре

Тихо мъглата настъпва

Конят ми потръпва, нагази тревата

Градината пуста

Можеше да мирише на джинджър

Как да остана с тебе

Ако не ме поканиш на кино