есенна нощ
хладна е нощта
белият храм
пробуждам се в далечината
кучетата
равна песен
равна есен
защо гледаш толкова учудено
гледачке, хаха
завладявам и захладнява
изчезна роякът на жиците под моята лампа
пясъкът на вълните се слива
със звука на флейта
есен в шумът, есен е
тъжно ехтят камбаните на далечния храм
време за вечеря
през отворената врата
грее есенното слънце
свърши голямото чистене
есенна вечер
запалвам фенера, мъждука
трепна пламъкът на свеща
мъгла над реката
чувам как конят ми нагазва водата
в планинският храм стриват ориз
хаха, ярка лунна нощ
ярка есенна луна
и слуга изхвърлил сляпо кученце
в тази есенна нощ
мисля само за тате и мама
блясъкът на водата
чета свойте мисли
а имам ли мисли
защо пък да нямам
дълга есенна нощ
събуждам се и виждам
приказват си мама и тате
зазорява се и се събуждам
Няма коментари:
Публикуване на коментар