вторник, 15 юли 2014 г.

объркано стихотворение

                                снимка: Ани Колиер

незнам откъде идва
но в главата ми изкрастилизират картини
мисля за тях мистериозно
все се прокрадват
удрят се в костите ми
трошат наивност и поезия
съкровенни помисли
изгарят цялата драма
състезават се с митолигии
черни и бели облаци
надвиснали над лятното небе
завършена хармония
потвърдена от творчество
успели убеждения
години признания
прогонили въображението
рационално настанили се
между признанието и морала
театър продуциран от нереалното
но двойно потвърден от логическото
теоретично наивен
рефлектиращ  сцената
на която измисляме утопии
намиращи въображение
да обяснят необяснимото



Няма коментари:

Публикуване на коментар