откъси от антигона

Но аз чувам как потайно из града
окайват на девойката съдбата -
и за постъпка славна как безславно
умира най-достойна от жените.
Нима онази, своя брат убит
в сражение без гроб що не остави
на псета и на хищни птици плячка,
по-бляскава награда не заслужава?

първа строфа

Щастливци са, които нещастие не знаят!
Горко на тез, които ги постигне
проклятие от боговете-бедата
от род на род ще се предава.

страж

защото често размислите сетни
изобличават първата ни мисъл

                                                                                                   снимка: Ани Колиер

размисли after anti-GONE

болката роди се от обиди
връхлетя върху ми
като грозна буря
незная вече що е
преданост и почит
загърбих верността
и двамата една съдба ни чака
позорът - родственик най-близък

първи епизод-Креон

"Не можем ний да знаеме душата, ни чувствата, ни мислите човеку, догдето той не ни покаже сам в законите и във властта опитността си."

 втора строфа

сама ще остана аз
ни мъртва между мъртви
ни жива сред живи

хор

за бъдеще говориш ти: а ние
за настоящето да се погрижим;
за бъдеще се грижат боговете.

„Стрелите си изпратих с огорчение...Не ще избегнеш болката“

"anti- GONE-Its' me"

coming soon new premiere 2014

by Galina Borissova & Gina Șerbănescu

„Стрелите си изпратих с огорчение...Не ще избегнеш болката“

Драматургично казано, езика на" Антигона "  може да бъде конструиран като напрежение на силите между две пространства: политическата общественост

(външността на съществуването) и частнaта, личностна (пространството на самия себе си). Ето защо, трагичият характер вече не може да бъде поставян в определен период от време, било то древността или съвременностa, но той може да се "четe " като универсален пример, отразявайки ипостазата (утайката) на човешкото същество като цяло.

 
                                                                            снимка: Ани Колиер

Dramaturgically speaking, “Antigone”’s language may be constructed like a tension of forces between two spaces: the public, political one (the exteriority of being) and the private one (the space of the self). Therefore, the tragic character is no longer one that could be placed in a certain time, be it antiquity or contemporaneity, but it can be “read” as an universal instance, a mirroring hypostasis of human being in general.

 

“anti – GONE-It’s me” e предизвикателство не само към политическите правила, но и към жителите на политическия ред - тоест към самите нас.

 

отново за термодинамиката

 

-->

първият закон на термодинамиката е ясен и гласи

енергията може да се трансформира от една в друга форма

но не може да бъде създадена или унищожена

всичко се нуждае от енергия за да извършва някаква работа

в този контекст е важна думата полезна

но при емоциите наблюдаваме други противоречия

всичко се износва, охлажда, остарява и разлага

разтопената захар не се връща в първоначалното си състояние

същото е и с чувствата

и ето парадокса - втория закон не може да се приложи на практика

но първият закон на термодинамиката е устойчив

тогава струва ли си да се съжалява

защо повечето явления които наблюдаваме

не могат да се развият в обратен ход

ентропията доказва безпорядъка на нещата

така че от предшестващите изложения

следва да заключим че дисбалансът изисква работа

която често не ни е по силите

можем да пренареждаме

можем да изключваме, можем да променяме

но никога не можем да контролираме

изводът е че ако сме достаъчно чувствителни

ще реагираме на поведението на предизвикателствата

като изолираме съответните детайли за да контекстуализираме цялата картина

това не прави проблемите по-малки или истината по-привлекателна

но може да ни помогне да приемем парадоксите на поведението

и да си признаем вълшебството на живота

парадокс

 

-->

и ето дойдох в положение

което искам да разбутам до неговото сриване

подадокс е ситуация

която е причина за появата на цели нови раздели в научните изследвания

но всъщност ако става въпрос за най-ценното

това със сигурност не е научно а по-скоро e в полето на метафизиката

ще сме осъдени на тайнства, мистичност и противоречия на разума

вторият закон на термодинамиката гласи

че ако сложите замразено пиле върху бутилка с вряла вода

се очаква пилето да се поразтопи а врялата вода в бутилката да се охлади

топлината не се разпространява в обатна посокa

но чувствата намаляват или се увеличават и в двете посоки

топлината се разпространява от по-топлите към по-студените посоки

в живота сме свидетели на противоречиви натягания

хем искаме нещо, хем имаме причини да не го искаме

за да обясним защо е така, трябва да изясним чувствата

по същество колкото повече чувства - толкова повече емoции

а колкото повече емоции - толкова повече проблеми

статистически би трябвало борят на проблемите да е равен на броя на емоциите

хипотетично бързо движещите се емоции

може да разместят бавно движещите се чувства и обратното

но винаги наблюдаваме съвсем различни резултати

изкушаващо е да контролираме процеса

вероятността да успеем обаче е нищожна

и въпреки непосилнoстта на задачата усилията винаги си струват

случайни срещи

 

-->

какво ли ще се случи ако те видя случайно

дали ще премина с пренебрежение

дали ще отвърна гордо глава

или ще се приближим тихо

без безразлично кимане за добър ден

защо ли още предполагам нова серия на филма

измислям и обяснявам това дето няма обяснения

причините и следствието са крещящи

започнахме френетично и условно

защото не изчакахме по-смислени импулси

има ли значение сега как ще се погледнем

може ли нещо да се промени

отдалечи се много съзнателно

приближих се толкова много нeсъзнателно

токова много и нищо

нищото понякога е повече от нещото

седя и мисля за разликите

прилики не останаха на които да крепя нещото

нищото се е облещило зловещо

смее е се и преценява отново стойностите

всеки има изградени представи

как иска да обича и да бъде обичан

те нямат нищо общо с реалността

всеки си измисля образи

но не всеки може да е герой в собствения си филм

твърденията и теориите ни се провалят

често правим обратното на критерия

който сме изградили бавно или случайно

мисълта препуска на някъде

оплита се в миналото и крещи

паяжини красиви са изплели въжето

примката е сложена

дали ще натиснем спусък

или ще скочим от влака

ще се удавим ли в безкрая

това никой не може да контролира

познавам някои философии

смислени и крайни

но не познавам нито един философ

който да е смислен и ведър

защо ли и аз съм от тази категория

чакам деня в който ще се срещнем

ще разговаряме бавно и мъдро

ще изясним недоразуменията в душите

ще погледнем истината

и безкористно ще й се подчиним

някакви разлики само

                                                                        photo collage by Ani Collier

каква разлика само

единият като слон стъпква тревата

другият пристъпва внимателно

харесвам и двамата

единият поради непохватност

другият заради деликатност

третия ме развеселява

четвъртият съм забравила

петият чака на вратата

шести може и да няма

за седми не мечтая

първият ме предизвика

вторият ме вдъхновява

третият е приятел

четвъртият изгоних от мечтите

пети не познавам лично

шести може и да има

седми няма да дочакам

виж ти някакви разлики само