Но аз чувам как потайно из града
окайват на девойката съдбата -
и за постъпка славна как безславно
умира най-достойна от жените.
Нима онази, своя брат убит
в сражение без гроб що не остави
на псета и на хищни птици плячка,
по-бляскава награда не заслужава?
първа строфа
Щастливци са, които нещастие не знаят!
Горко на тез, които ги постигне
проклятие от боговете-бедата
от род на род ще се предава.
страж
защото често размислите сетни
изобличават първата ни мисъл
снимка: Ани Колиер
Няма коментари:
Публикуване на коментар