like anti-GONE

Душата си заключих
Дъх не ми остана
Очите ми натежали
Мъртви са покоите
Само погледа наивен
Нo младежа ме смущава
Честта ми убягва
Пронизана от безмълвие
Сълзи поройни излейте се
Убийте съдбата
Сама ще остана аз - ни мъртва сред мъртвите
ни жива сред живите

откъси от антигона

Но аз чувам как потайно из града
окайват на девойката съдбата -
и за постъпка славна как безславно
умира най-достойна от жените.
Нима онази, своя брат убит
в сражение без гроб що не остави
на псета и на хищни птици плячка,
по-бляскава награда не заслужава?

първа строфа

Щастливци са, които нещастие не знаят!
Горко на тез, които ги постигне
проклятие от боговете-бедата
от род на род ще се предава.

страж

защото често размислите сетни
изобличават първата ни мисъл

                                                                                                   снимка: Ани Колиер

размисли after anti-GONE

болката роди се от обиди
връхлетя върху ми
като грозна буря
незная вече що е
преданост и почит
загърбих верността
и двамата една съдба ни чака
позорът - родственик най-близък

първи епизод-Креон

"Не можем ний да знаеме душата, ни чувствата, ни мислите човеку, догдето той не ни покаже сам в законите и във властта опитността си."

 втора строфа

сама ще остана аз
ни мъртва между мъртви
ни жива сред живи

хор

за бъдеще говориш ти: а ние
за настоящето да се погрижим;
за бъдеще се грижат боговете.

„Стрелите си изпратих с огорчение...Не ще избегнеш болката“

"anti- GONE-Its' me"

coming soon new premiere 2014

by Galina Borissova & Gina Șerbănescu

„Стрелите си изпратих с огорчение...Не ще избегнеш болката“

Драматургично казано, езика на" Антигона "  може да бъде конструиран като напрежение на силите между две пространства: политическата общественост

(външността на съществуването) и частнaта, личностна (пространството на самия себе си). Ето защо, трагичият характер вече не може да бъде поставян в определен период от време, било то древността или съвременностa, но той може да се "четe " като универсален пример, отразявайки ипостазата (утайката) на човешкото същество като цяло.

 
                                                                            снимка: Ани Колиер

Dramaturgically speaking, “Antigone”’s language may be constructed like a tension of forces between two spaces: the public, political one (the exteriority of being) and the private one (the space of the self). Therefore, the tragic character is no longer one that could be placed in a certain time, be it antiquity or contemporaneity, but it can be “read” as an universal instance, a mirroring hypostasis of human being in general.

 

“anti – GONE-It’s me” e предизвикателство не само към политическите правила, но и към жителите на политическия ред - тоест към самите нас.

 

отново за термодинамиката

 

-->

първият закон на термодинамиката е ясен и гласи

енергията може да се трансформира от една в друга форма

но не може да бъде създадена или унищожена

всичко се нуждае от енергия за да извършва някаква работа

в този контекст е важна думата полезна

но при емоциите наблюдаваме други противоречия

всичко се износва, охлажда, остарява и разлага

разтопената захар не се връща в първоначалното си състояние

същото е и с чувствата

и ето парадокса - втория закон не може да се приложи на практика

но първият закон на термодинамиката е устойчив

тогава струва ли си да се съжалява

защо повечето явления които наблюдаваме

не могат да се развият в обратен ход

ентропията доказва безпорядъка на нещата

така че от предшестващите изложения

следва да заключим че дисбалансът изисква работа

която често не ни е по силите

можем да пренареждаме

можем да изключваме, можем да променяме

но никога не можем да контролираме

изводът е че ако сме достаъчно чувствителни

ще реагираме на поведението на предизвикателствата

като изолираме съответните детайли за да контекстуализираме цялата картина

това не прави проблемите по-малки или истината по-привлекателна

но може да ни помогне да приемем парадоксите на поведението

и да си признаем вълшебството на живота

парадокс

 

-->

и ето дойдох в положение

което искам да разбутам до неговото сриване

подадокс е ситуация

която е причина за появата на цели нови раздели в научните изследвания

но всъщност ако става въпрос за най-ценното

това със сигурност не е научно а по-скоро e в полето на метафизиката

ще сме осъдени на тайнства, мистичност и противоречия на разума

вторият закон на термодинамиката гласи

че ако сложите замразено пиле върху бутилка с вряла вода

се очаква пилето да се поразтопи а врялата вода в бутилката да се охлади

топлината не се разпространява в обатна посокa

но чувствата намаляват или се увеличават и в двете посоки

топлината се разпространява от по-топлите към по-студените посоки

в живота сме свидетели на противоречиви натягания

хем искаме нещо, хем имаме причини да не го искаме

за да обясним защо е така, трябва да изясним чувствата

по същество колкото повече чувства - толкова повече емoции

а колкото повече емоции - толкова повече проблеми

статистически би трябвало борят на проблемите да е равен на броя на емоциите

хипотетично бързо движещите се емоции

може да разместят бавно движещите се чувства и обратното

но винаги наблюдаваме съвсем различни резултати

изкушаващо е да контролираме процеса

вероятността да успеем обаче е нищожна

и въпреки непосилнoстта на задачата усилията винаги си струват

случайни срещи

 

-->

какво ли ще се случи ако те видя случайно

дали ще премина с пренебрежение

дали ще отвърна гордо глава

или ще се приближим тихо

без безразлично кимане за добър ден

защо ли още предполагам нова серия на филма

измислям и обяснявам това дето няма обяснения

причините и следствието са крещящи

започнахме френетично и условно

защото не изчакахме по-смислени импулси

има ли значение сега как ще се погледнем

може ли нещо да се промени

отдалечи се много съзнателно

приближих се толкова много нeсъзнателно

токова много и нищо

нищото понякога е повече от нещото

седя и мисля за разликите

прилики не останаха на които да крепя нещото

нищото се е облещило зловещо

смее е се и преценява отново стойностите

всеки има изградени представи

как иска да обича и да бъде обичан

те нямат нищо общо с реалността

всеки си измисля образи

но не всеки може да е герой в собствения си филм

твърденията и теориите ни се провалят

често правим обратното на критерия

който сме изградили бавно или случайно

мисълта препуска на някъде

оплита се в миналото и крещи

паяжини красиви са изплели въжето

примката е сложена

дали ще натиснем спусък

или ще скочим от влака

ще се удавим ли в безкрая

това никой не може да контролира

познавам някои философии

смислени и крайни

но не познавам нито един философ

който да е смислен и ведър

защо ли и аз съм от тази категория

чакам деня в който ще се срещнем

ще разговаряме бавно и мъдро

ще изясним недоразуменията в душите

ще погледнем истината

и безкористно ще й се подчиним