катастрофално стихо-творение

 

снимка:Ани Колиер

Буря
Неслучила се
Дъжд
Ромолещ несигурно
Облаци
Застинали неизяснено
Земя
Пропукала се категорично
Дървета
Цъфнали обичайно
Хора
Лутащи се катастрофално

неясни мисли за любовта

За какво друго да пише човек освен за любовта?
Неясните мисли, които ни вълнуват не могат да стигнат до спокойно избистряне.
Опитваме се да анализираме преживяното, изваждаме го в някаква неясна форма, но това не ни помага да го опознаем. Както не познаваме себе си, познаваме само хорските слабости, а за нашите сме осведомени, доколкото другите хора са ни ги изтъквали.  Повечето пъти когато съм си мислила, че след обстойно анализиране вече мога да диагностицирам случая, то се е оказвало напразно, защото още повече съм измествала истински преживяното с наместване и тълкуване на детайлите по начин, който на мен ми е угоден. Защото е по-лесно да намериш утеха като обвиниш другите, отколкото да осъзнаеш истинските подтици.

И отново ще цитирам Марсел Пруст; "У всички хора не възникват едновременно едни и същи чувства в предварително установен ред". Какво повече да се каже? "Защото когато единият от двамата влюбени е напълно сигурен в любовта на другия, той веднъж завинаги се освобождава  от грижата да го обича еднакво силно".

И застанали в двата противоположни ъгъла, дебнейки се като животни, сме готови отново да изпитаме рязка и дълбока болка, като си спомняме отново и отново неоправданите надежди, несъстоятелните обяснения и непостижимите цели.

И незнайно защо, това усилие не ни носи утеха, но не ни прави и по-тъжни - напротив, прави ни по-щастливи.

земно щастие

           ЗЕМНОТО ЩАСТИЕ Е ПОСРЕДСТВЕНО - ИДЕАЛЪТ Е НЕПОСТИЖИМ

                                                           снимка: Ани Колиер

Любовта ми не се утвърди - не оправда естетическата ми култура

                                                        снимка: Ани Колиер


Любовта ми не се утвърди - не оправда естетическата ми култура

упражнение за плътност и обем

                                                               колаж: Ани Колиер

По всички ония въпроси, които не са засегнати в други текстове, бих могла да отбележа в това дълго и безкрайно изречение, че липсата на едно единствено неполучено мнение понякога ни кара да усещаме възможността да ни обземе луд копнеж и отчаяние по нещо, което бихме изпитали само ако са ни позволили, но в качеството си на съзерцатели ние най-малко бихме предизвикали събития, които да ни извадят от ежедневната дрямка без която бихме минали, но не ни дава сърце в слънчевите следобеди да не се възнесем в непознато съществуване, което да ни въведе в най-завидни победи в чужди страни, които биха утешили даже и Пруст, ето защо четенето и писането през делничните дни е занимание, което малцина дръзнали да го правят попадат в "губене" на време, опитвайки се да подражават на привелигированите таланти, които всъщност са ни накарали да обикнем това забавно и трудно занимание, но несъзнателно сравнявайки се с тях, не можем да изпишем и едно изречение, което да има собствено мнение и попадаме в "редакции" на предишни поколения, които отдавна са подчертали подробностите и разчекнали различни въпроси, и ние безпомощно трябва да слагаме кавички и да посвещаваме цялото си време като даваме преценки с педантична свенливост и от любезност, та така самото занимание се превръща в безсмислие, понеже вече можем да разпознаем кой е написал текста, но няма да кажем за него той е голям писател, защото не сме сигурни в това, можем да кажем само, че ненаписаните случки и неслучилите се възможни събития, които евентуално можем да си представим да са изключителни, ни правят за кратко щастливи, но после много по-нещастни и няма никаква съпротива която да промени това, така изпитваме радости, несравними с удоволствието, и обстоятелството, че разпознавайки слабостта, същата слабост към редките изрази, аз вече нямам впечатлението, че това изречение има някаква плътност и обем, но все пак това упражнение обогатява собствения ми ум.

мисли - съзнателни, несъзнавани и скрити

                                          снимка от проект: Андре и Ан

Обръщам се към съзнателната си мисъл
Според Марсел Пруст тя трябва да намери истината
Мъчителна неизвестност, когато самата мисъл надхвърля собствените си граници
Но се чувствам безполезна, защото това което изследвам, не ми носи осветление

Обръщам се към несъзнаваните мисли
Сгащвам ги и ги лаская, опитвам се да ги обезоръжа
Мъчителна е ситуацията, когато не мога да прескоча собствените си способности
Но се чувствам безполезна, въпреки че съм опитала

Обръщам се към скритите мисли
Те най-много ме тревожат - прескачат границите на нормалното
Мъчително е да знаеш, че никога няма да осъществиш тези скрити помисли
Но не знам защо се чувствам поне за миг щастлива
като си представям възможните евентуалности

ИМА ДУМАТА ТЕАТЪРЪТ - ИКАР 2015

    
ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ БНТ 1

открити тежести
закрити пространства
работещи без каски
като вложиш сърце и душа - всичко ти се получава

ох, канарчета, които първи припадали!
понеже били чувствителни
защо трябва да работите в мините
а не захласнати в екстаз да пърхате с крилете

това е положението - отново крила, отново птици
интермедии от артисти
артисти от смолян, варна,
столичен духов оркестър и една детска трупа

церемония за национални награди
работи с най-добрите
от следващата година
ще видим най-добрите

ох, канарчета, които първи припадали
монопол на режисьора
доказал доброто си отношение
и любовта към театралното свещенодействие

актьора е обидчиво животно
трябва да бъде погален
трябва да бъде усмихнат
ако трябва да му бъде размахан пръст

истината е следната - липса на режисьор
но има нещо съдържателно - има много театър
има много видео - да види и публиката
на видео видеозаснетите спектакли

всички номинирани представления
театър театър театър
във вида какъвто той е на сцената
важното е да се види смайваща продукция

между другото - абе айде стига между другото!
забакнахме и двамата - ма кои сте вие двамата?
първи си учите ролите, готови за репетиции
играе ми се, но краката не ме държат

ох, канарчета, които първи припадали
в този ред на мисли искам да кажа
че следващата година спечелилите
ще връчат наградите - за да има свежа кръв

най- добрите и предай нататък
ако искате да знаете
о, Вие не знаете, защото няма как да знаете
дадохме по 100 лв. допълнително на пенсионерите

ако искате си купете хладилник, идете на лекар
клуб на златните коси
вероятно ще се играе в Народния
да покажем как се свещенодейства на младите

ох, канарчета, тежко е положението
защото знаете ли
не е само да им дадеш едни пари да си купят нещо
иска се внимание

абе аре стига - не сме имали българска драматургия
имали сме, ама не помним
среда - да дръпне нагоре
леле, Берлин- их бин либе дих!

критикуваме критиците
няма добри текстове
какво да правим - да намерим фонд
който да подпомага пишещите

независимите сцени - независими от пространствата
ма какво ми казвате
има диалог между двете пространства
понякога  влизаме и дишаме един въздух- е сега вече съвсем се обърках

не се дразня щото съм свикнала
чета постовете във фейса
конфекция - откровен карагюсчии (?)
пробождащи собствената си камбанария

пишат, плющат и се ядосват че не са на щад
карагьоз е вид риба, но това е друга тема
няма искам не искам - играеш щото си на работа
продуценски къщи - правят текстове и задоволяват лични потребности

щото актьора е и човек
възможно е да се критикува
но апелирам да се обръщаме към собствените си грешки
някой да заговори за себе си

пфу, в шекспирова пиеса дали е лупа или увеличително стъкло
катализира процесите - той е
доверие, критика, публика - лута се и манипулира
кой е конфекция?

Владо, Елена, Леонид, Лили, Камен, Ицо, Стефчо, Мариус, Захари?
конфекция?
ако нещо се случва - то е театъра
кво значи експериментално нещо?

този който пълни салона рискува много повече
отколкото този, който вкарва двама души
някакви експериментатори не могат да си представят
да бъркаш две работи - аз се профилирам

о, канарчета, тежко е положението!
Това е то!