празно
чисто
утихнало 

                                                                                      снимка: личен архив

                                                                снимка: Ани Колиер

признания
не такива които ще ни разстроят
не такива които ще ни радват
а такива пред които капитулираме

тръгвам

къде е луната
белият ми шал се развява в полята
остана ми само седлото
конят ми се препъна
градината ми е изорана
чакам пролетта да ми донесе вести
вече научих урока
зеленото все е червено
мига като светофар
никой не ми намига
много им се иска 
двамина минувачи пресякоха булеварда
прелетя сврака
удари се в опънатите жици и изгоря
слънцето се показа
време е за лягане
преди това ще сънувам
после ще си умия зъбите
канена съм на вечеря
гардероба ми остарял като секънд хенд шоп
и аз ли вече съм за изхвърляне
грим и маска ще са от полза
хубаво вино ще помогне да изтрием желания
да се концентрираме върху незначителното
понякога се смея на себе си
другите все повече ми стават интересни
светофара свети зелено
тръгвам

Сряда по обед

Сряда по обед

кожата на ръцете ми е поовехтяла
китките ме болят ревматично
не ми пречи да искам прегръдка
бялата зима се спотайва
краде от мислите ми
човек има желания
прозореца ми има нужда от поправка
усещам сърцето да бие
часовника ми е спрял
гледам да не се залъгвам  
харесват ми панаирите и люлките
стъпвам внимателно
леда ще се пропука
и какво от това ако се намокря
искам да предизвикам истината
да крещи и изрече истини
абсурдно е да се залъгвам с катерушките
няма кой да ме спаси ако падна
магарето ми се е запънало на моста
има само един път да премина
посоката няма значение
ако там ще ме чака щастието
слагам си златният пръстен
обичам да се кича с трофеи
тръгвам към моста небезизвестен
той изисква ремонт
немска компания ми определи час за поправка
но какво да поправям
лепенето ме забавлява
кръпките показват страсти
петната избеляват по покривките
обичам износването на дрехи
новите дрънкулки са за един ден
иска ми се да имам мечта която да следвам
нивите са обрасли с бурени
обичам ги тези бурени
няма нищо по красиво от тях в полето
толкова са упорити
калта е до глезените
защо ли си тананикам
песента овехтяла
грамофона ми се повреди
плащам си сметките
плащам си и грешките
на заем съвети не давам
критиката винаги е неприятна
обяда не бих пропуснала
сядам на края на леглото
свалям си дрехите една по една
няма за къде да се бърза
особено ако часовника показва 12
супата ми отдавна е истинала
три клонки са подредени вместо елха
накичени гордо с играчки
осветяват пътеката
дали да тръгна или да остана
мисля първо да обядвам
после да си зашия копчето
кое е преди и след
няма значение за безкрая
потъвам в мисли безпрекословни
пия билки и затварям очи
не мога да си те представя
че не искаш да споделиш обяда си с мене
останаха малко трохи по масата
ще отворя прозореца
може някой да е гладен

Следобедни вдъхновения

вече десет години отглеждам едно фикусно дърво
то расте бавно и упорито
поливам го от време на време
махам изсъхналите листа
възнаграждава ме с красота и спокойствие

вече пет години живея извън града
усещам бавният ритъм на времето
занимавам се с незначителни неща
които са се превърнали в смисъл на живота ми
удоволствията са ежедневни в градината
кося тревата всяка седмица
гледам отминаващите дни без да ги забелязвам

вече 3 месеца имам усещането за нови приключения
впускам се в малки интриги
харесва ми недоизказаното
кога ли ще се променя
станало е късно

вече 5 дни си седя в къщи
взирам се в компютъра
чета стари текстове
рея се из нови мисли
представям си бъдещи проекти
не съм амбициозна
но не мога да се откажа
забавления тепърва ни очакват
обичам всичките си приятели
враговете отдавна съм забравила
време е да затворя страницата


вече 3 часа чакам телефона да звънне
нямам точна уговорка и това ме изнервя
не обичам чакането
то е като загубено време


вече 3 минути пиша това лайняно стихотворение
нямам повече какво да кажа
време е за цигара пауза
и малко зарейване в мислите
колко искам да ги подредя
незнам какъв порядък да сложа
по азбучен ред, по години, по важност
хаосът ме изпълва с импулси за работа
трябва да подредя неподреденото

year 2012 december

Тази година зимата идва напористо
Имам много копнежи
Имам някаква представа какво може да се очаква
Очаквам прегръдка
Това е защото много ми е студено
С радост стоя до прозореца
С радост всичко помня
Не бих забравила
как ме погледна
как те погледнах
Бих забравила само ако това няма бьдеще
Трябва ли да се съжалява?
Ако не се случи
Ако претърпя неуспех земята ще разпръсне ли цветове
Къде ли ще те отнесе зимата?
Спомням си за тебе
Помня през цялото време
Дали ще ми донесеш утеха
Ще ми донесеш радост
Защо ли имам очаквания
Защото кой ще ме заведе на кино
Започвам да харесвам зимата
толкова е приятно до камината
Гледам облещилото се слънце
В унисон с моето очакване
Вярвам, че ако желая нещо много - то е истина
Вярвам в Дядо Коледа!
Той ми носи само едно желание
Едно от тях е да не те измислям
Истински ли си или те измислям
Ще имам ли топли китки за да те прегърна
Зная, че пролетта ще дойде скоро
но защо да я чакаме
Пролетта може да ни отнеме търпението
можем да забравим
Ох, мой безхарактерни характер
Често те забравям
често те измислям
Но винаги мечтите ми са истински
Наистина мога да чакам, но не мога вече да те измислям

тихо и нежно

Тихо и нежно

Тази година зимата идва и си отива
Нямам много копнежи
Нямам никаква представа какво може да се очаква
Не очаквам прегръдка
Това е защото не ми е студено
С радост стоя до прозореца
С радост нищо не помня
С радост бих забравила
Трябва ли да се съжалява?
Ако претърпя неуспех
Къде те отнесе зимата?
Едва си спомням за тебе
Но те помня през цялото това време
Като че ли ми донесе само утеха
Не ми донесе радост
Защо ли да имам очаквания
Защото кой да ми подари кокичетата
Започвам да харесвам зимата
Толкова е приятно да чакам слънцето 
В унисон с моята притихналост
Вярвам, че ако не желая нещо много- то няма да стане истина
Вярвам в Дядо Коледа!
Той ми донесе много желания
Едно от тях е да не те забравя
Зная,че пролетта ще дойде скоро
И пролетта ще ми отнесе мечтите
Понякога те са безхарактерни
Често ги забравям
Но винаги мечтите ми са истински

Ех! Моя Зима! Бих ли могла да не те прегърна?

Чаках без да знам как изглежда

Чаках без да знам как изглежда

Познах го

И той ме позна

Беше ли подготвен или просто интуиция

Бях ли подготвена или просто съвпадение

Вече всяка година пиша едно и също стихотворение

За ревматизма в китките

За прегръдки сковани

За погледи съмнителни

За очакването да дойдеш
за страха да не ме напуснеш 
за омразата която ме обзема
за пропиляната обич която не ме напуска

За зимата и лятото

За отмалелите ръце

За сключени ръце в бедрата

Стига вече чакане

сега, когато няма време, кoгато е тъмно,

когато времето е спряло

Искам те и когато те няма

Познах те по погледа

Развълнувах се от себе си

Мира нямам вече

Не мога да очаквам

Мога да чакам, но не мога да те измислям

Истински ли си или те има

Приказки разни, просто говорим

За къде сме се разбързали

Като имаме толкова време

Не искам да те измислям

Не искам да те очаквам

Искам да те има

Tолкова ли съм бедна

Tолкова ли си богат

Колкото толкова

Загнезди се някаква омая

Тръпки по гърба прoлазват

Кожата ми се е притаила

Краката ми отмалели

Толкова ли се бавиш

Нямаме много време

Ето че зимата идва

А снега все го няма

Не искам да те измислям

Конят ми пръхти смутено

Кучето лае

А ти все се усмихваш

Колко ли си потаен

Колко ли съм откровенна

Не мисля да те измислям, това майче вече го казах

Много години  очаквах

Но не очаквах така да връхлетиш

Кой си ти приятелю

И защо ме преследваш

В тъмното имам копнежи

В светлото се срамувам

Конят ми пие вода

И аз вече съм жадна

Колко ли дни ще се лутам

Как да разбера това 

дето не може да се изкаже

И защо ми се вие свят

Да те измислям ли още или си истински

Заби ми се в съзнанието

Изми ли си зъбите

Как да заспя спокойно

Като ръцете ме болят в китките

Ревматизма на баба ми

И дядо с неговото мълчание

Защо да не те прегръщам

Ти имаш ли копнежи

Къде се изгуби гордостта ми

Побеля косата ми от мислене

Незнам дали да те очаквам

Като няма нищо наоколо

Само вятърът брули листата

А те нехаят ли нехаят

Защо балерините се познават

Защо не ми поръчаш шоколадов мус

И после бира да пием

Нека си чакаме

То чакането е прекрасно

Блъскаме мисли в тавана

Скачаме бързо за кафето

Искаме да се познаваме

Имаме ли куража

Как да те позная другия път

Как да не ме забравиш утре

Тихо мъглата настъпва

Конят ми потръпва, нагази тревата

Градината пуста

Можеше да мирише на джинджър

Как да остана с тебе

Ако не ме поканиш на кино