фотоколаж: Ани Колиер
Няколко часа по-късно
Не бих могла да бъда ведра когато съм насаме със себе си
дразня се от всеки и всичко, бушуват стихии
премръзнали спомени, опити да залича миналото
Mога да съм забавна, но само когато съм с другите
с остроумни стрели попадащи точно в мерника
но не мога да забавлявам повече себе си, мога само да
витая на празника
Бих могла да съм друга, но ми омръзна
благородството
пейзани навсякъде, лакомо дъвчат и размахват
грубиянски лакти
порутени основи, прекършени клони, постна вечеря
Не бих могла да избегна падението
намразих достойнството, смазах гордостта
търкалят се арогантност и тщестлавие
Животът е безмилостно вдъхновяващ
обичам трагедиите, държат ме будна
драматизирам събитията
Не исках така да се получи, вярата се прекърши
студенина облива сърцето, вените се издуха,
побеляха косите гръбнака боли, веселбата приключи
Жива сред живите, мъртва сред мъртвите
O, пропаднал и загинал живот
Приветствам те и те желая
Няма коментари:
Публикуване на коментар