вторник, 24 декември 2013 г.

мъдрост някаква


 
-->
Някаква мъдрост усещам
Впита дълбоко като пиявица
Заседнала в гърлото
Упорито блъскаща мислите

Оценявам стойността й
Но бих я продала веднага
За да не смущава нощите
С проницателност и далновидност

Кой ще купи мъдрост
Тя не приляга на всеки
Нe е прилично да се подарява
Всеки сам трябва да я отглежда

Мъдростта трябва да се пази ревниво
Уверено да се извади когато потрябва
Да не се размахва пред всеки
Да се аргументира целенасочено

Мъдростта прозорливо предвижда
Тя изхвърля ненужни заблуди
Oтделя само същественото
Преценява задълбочено извършеното

Мъдростта ни оставя да мислим  
Събитията така или иначе се случват
Тя не обяснява излишно
Не възпитава назидателно за грешките

Бих простила с мъдрост всекиму
Човешко е да се греши понякога
Но някои повтарят безсмислено
Поведение което пробужда съмнения

Трябва да се върви уверено
Да се устоява на всичко и всекиго
Дръзнали да се изпречат в тъмното
Демони и нимфи проклети

Трябва само малко да се направи
Доста заблуди умряха внезапно
Остана само самотното им присъствие
И нещо мъдро и неопределено

Няма коментари:

Публикуване на коментар