мъгливо
студено
китките болят ревматично
неизплакани сълзи
недоизказани мисли
премазани чувства
огорчение в душата
затворих романа
само някаква облещена статистика
приключва годината
всичко е по старому
само едно събитие смущава
предизвика ме да престъпя
с години изграждани критерии
да се захвърля самотно в канавката
и да чакам безмилостно пороя
да изчисти калта от ноктите
пробили здравата кожа
не обявих дуел
нямам достоен противник
защо да хабя енергия
заляла ме вдъхновено
сторих добри дела
струваше ми много нерви
очаквам догодина медали
да се накича триумфално
да се изсмея като за последно
най-вече на себе си
най-вече на себе си
да не мога да простя на другите
да продължа с тегобите
и да понасям жертвите
стрелите си изстрелях с огорчение
не ще избегнеш болката
не мога да прощавам повече
не аз съдя делата
смирени сме всички пред съдията
за корекции няма време
пластове натрупани и натежали
покриват гърба
лицето просмукано
вечни копнежи
упорити бръчки
тялото примирено
уморена мисълта
душата се противи
неслучили се блянове
Няма коментари:
Публикуване на коментар