Чаках без да знам как изглежда

Чаках без да знам как изглежда

Познах го

                                          СНИМКА: АНИ КОЛИЕР

И той ме позна

Беше ли подготвен или просто интуиция

Бях ли подготвена или просто съвпадение

Вече всяка година пиша едно и също стихотворение

За ревматизма в китките

За прегръдки сковани

За погледи съмнителни

За очакването да дойдеш

За зимата и лятото

За отмалелите ръце

За сключените ръце в бедрата

Стига вече чакане

Искам те сега, когато няма време

Искам те вечер, кoгато е тъмно

Искам те когато времето е спряло

Искам те и когато те няма

Познах те по погледа

Развълнувах се от себе си

Мира нямам вече

Не мога да очаквам

Мога да чакам, но не мога да те измислям

Истински ли си или те има

Приказки разни, просто зa да говорим

Времето не стига, бягаме за следващото

За къде сме се разбързали

Като имаме толкова време

Не искам да те измислям

Не искам да те очаквам

Искам да те има

Tолкова ли съм бедна

Tолкова ли си богат

Колкото толкова

Загнезди се някаква омая

Тръпки по гърба лазят

Кожата ми очаква

Краката ми пъргави

Толкова ли се бавиш

Нямаме много време

Ето че зимата дойде, но снега все го няма

Не искам да те измислям

Конят ми пръхти смутено

Кучето лае

Ти все се усмихваш

Колко ли си потаен

Колко ли съм откровенна

Не мисля да те измислям, това майче вече го казах

Много години чаках

Но не очаквах така да връхлетиш

Кой си ти приятелю

И защо ме преследваш

В тъмното имам копнежи

В светлото се страхувам

Конят ми пие вода

И аз вече съм жадна

Колко ли дни ще се лутам

Как да разбера това, дето не може да се изкаже

И защо ми се вие свят

Да те измислям ли още или си истински

Заби се в съзнанието ми

Изми ли си зъбите

Как да заспя спокойно, като ръцете ме болят в китките

Ревматизма на баба и дядо с неговото мълчание

Защо да не те прегръщам

Ти имаш ли копнежи

Къде се изгуби гордостта ми

Побеля косата ми от мислене

Незнам дали да те очаквам, като няма нищо наоколо

Само вятърът брули листата, а те нехаят ли нехаят

Защо балерините се познават

Защо не ми поръчаш шоколадов мус и после бира да пием

Нека си чакаме, то чакането е прекрасно

Блъскаме мисли в тавана, скачаме бързо за кафето

Искаме да се познаваме, имаме ли куража

Как да те позная другия път

Как да не ме забравиш утре

Тихо мъглата настъпва

Конят ми потръпва, нагази тревата

Градината пуста

Мирише на джинджър

Как да остана с тебе

Ако не ме поканиш на кино

устояване

                                                                         снимка: Ани Колиер

“Затруднява ни живота с достойнството и себеуважението си”

Реших да ги отхвърля - като ненужна стара дреха

Нямам угризения - искам да устоя на характера си

Тренирам волята си - до къде мога да стигна

Скуката и съжаленията са ми чужди

Днес всичко ме обгръща като в коприна

Не мога да деля с другите, иначе съм много всеотдайна

По-рядко угризения, по-често отстояване

Причина и следствие - същността на нещата

Убягват ми по пътя, който искам да извървя

Колебая се да нарека постъпките си красиви

Красотата е и в това да не променяш

Вчера се натъкнах на пейката, подари ми ружи там преди години

Натъжих се, но днес вече мисля за друго

Безсмислието на живота е в това да не сме отговорни

За себе си и другите, но поне да сме искрени

Изкушенията не са случайни явления

Живееш си спокойно и изведнъж някакво изкушение

Както казва Толстой: “Затъваме в блато и постоянно се измъкваме,

който е изменил на начина си на живот, прилича на облеклото на актьор,

избягал при пожар по време на представлението на улицата

с театрален костюм и грим.”

колко ли прощава човек

                                                                         снимка: Ани Колиер

колко ли извинения можем да чуем
толкова колкото можем да понесем

къде се загуби усмивката
въпреки, че ме разсмиваш понякога

въпреки че се желаем
защо стана толкова объркано

искаш да си признаеш, обмисляш, изказваш, прекъсвам те

трябва ли да се съжалява, ако земята остане замръзнала

земята ще разпръсне ли цветовете
ето че зимата си отива, тя ми донесе тебе, неочаквано се появи

неочаквано те харесах, неочаквано ме намери

казваш че съм те съблазнила, нямам нищо против

не беше ли взаимно привличането, защо да прикриваме чувства

още не мога да се отърся от спомени - бях наранена

желанията идват изневиделица

казвам че не искам да се влюбвам

истина ли е това, когато харесваме някого имаме нужда от споделяне

не искам да пропусна, ако има нещо съществено

искаш ли да ме зарадваш, искам ли да те разочаровам
кое те кара да внимаваш
когато виждаш очите ми, искам да вярваш

любовта не е ли измама, можем ли да сме истински
защо толкова приказки и ненужни обяснения

условия и притеснения

кога можем да се отдадем, въпреки това което сме

опознаваме себе си в битки нелеки, изненадвам себе си

как да разбираме другия, ако това не носи радост

ако земята не разпръсква цветовете
тогава ние да посадим рози 

ако има рози, те ще цъфтят
ако няма какво  да се направи по въпроса за глобалното затопляне

колко ли клишета ще употребим
колко ли дни ще загубим в търсене на истината

защо се загуби радостта
разказваш за мене, какво ли разказа

какво и аз ще разказвам след време

очаквам прегръдки, това не е защото съм, това е защото не съм 

загубих контрол, осланям се на времето

исках да е различно, не искаш да започнем отначало

не ти харесва да са тъжни очите ми
не искам и аз да те разочаровам

човек ако обича нали не наранява или има и друга теория

нея може да съм пропуснала, бях лоша ученичка

не забравям да пожелая лека нощ, научих се на обноски
кой ли иска да е един и същ цял живот

омръзнахме ли на себе си
безотговорно се отнасяме, но не към другите а към себе си

защо забрави да пожелаеш лека нощ
толкова ли искам, колкото толкова, поглеждам навън и виждам тъга

хората забързани, правят компромиси

знаят ли какво е щастие, то не се купува, то не се измисля, то е

имаме ли още желания или останаха подпори на скеле

как да построим живота си, като това зависи само от съдбата

къде ли ще ме отведеш, къде ли ще съм щастлива

не ми донесе радост, но ми донесе мъничко щастие

щастието повечето време е болезнено, такова щастие съм опознала

чувала съм и за други теории, но не вярвам на хората

опита и грешките си ги харесвам
казват, не ми утива да съм тъжна

казват, трябва да не ми се оспорва властта

искам ли да властвам, толкова просто живея, но все пак не като всичките

правя всичко до края и после пак отначало започвам

не мога да не бъда неизискваща, все пак обноските ме впечатяват

малцина имат поведение, което заслужава внимание

трябва да се контролира, поне собственото щастие

няма да се откажа от предизвикателства, нито ще изневеря на чувствата си

имам ли правото да се отказвам, имаш ли правото да се оттеглиш

толкова думи изказа, но не каза най-същественото

искам ли да знам истината
такава каквато е и да я погледна отново уверено

казваш че си искрен, но не чух всичко което има да се казва
все още има време, ако привличането е истинско

не искам да украсявам фактите, искам да ги разбирам правилно
не искам обяснения, искам теории

колко може да се устоява

измисляме ли си реалности 
но поне не живеем банално

"Pacta sunt servanda"- “Договорите трябва да се спазват»

В главата ми бръмбари

                                                                                       снимка: Ани Колиер

Разкопчах първото копче на ризата

Ще те изненадам

Това е защото много е топло

Камината запалена

Няма да съблека всички дрехи

Спокойно, няма да се притисна до тебе

Защото не мога да полетя в облаците

Пък ти да видиш отдолу

Накъдето и да гледаш

Все мене ли виждаш

Или забрави за обещанието

Договорите трябва да се спазват

Не че не трябва да се нарушават

Защо не почнем отначало

Без да чакаме от ъгъла

Прозореца се изпоти от дъха ми

Капки се стичат по пода

Това е защото нагазих във ваната

Потапям се цялата

Изгарям от мисли, пълно е с бръмбари

Накъде да насоча коня си

Към гората или на север

Къде се загуби в мъглата

Листата изгниха

Тревата замръзнала

Тичам боса куцукайки

Много камъни трябва да преобърна

Малко остана

Имаме договор с тебе

Трябва да го спазим

Че протоконсула ще ни накаже

Греховете идват и си отиват

Много вода изтече

Китките пак са премръзнали

Искам в топлия басейн

Да се загубя в мъглата

Да ме намериш бавно

Да се открием постепенно

За къде да бързаме?

Договорите трябва да се спазват

Малко остана от тази година

Чакам срещата прималяла

Как да те погледна

Как ще ме погледнеш

Няма нищо за казване

Нелепо

                                                                     
 снимка: Ани Колиер

Цигари Карелия

Пепелник и свещ

Водата ври в чайника

Няма кой да ми запари кафето

Останал коняк в чашата

Недоизядени сладки

Къде ли те забрави зимата

Където не мога да си те представя

С ръце в джобовете ли си

Или измръзнаха

От студа трябва да е

Не искаш прегръдка

Искам да знам къде си

Искам да знам какво правиш

Нямаме време за пилеене

Само малко остана до Коледа

Ще ми донесе ли дядо Коледа подаръка

Който си пожелах наскоро

Конят ми се умори да чака

Тревата нагазена

Сънят неспокоен

Времето спряло

Къде те отвея вятъра

Печените картофи изстинаха

Знам че искам много

Малко няма да стигне

Защо ме погледна

Защото кой да ми каже колко съм вълшебна

Колко тъпо се чувствам

В този момент на годината

Пиша все едно и също стихотворение

По Коледа какво друго да правя

Къде се загнезди в мислите ми

Как да те прогoня

Дали има значение че се срещнахме

Кой да ни каже истината

Вечер притихвам в очакване

Сутрин пресмятам часовете

Няма ли да се обадиш

И да разпръсне земята цветове

Колкото и да те измислям

Все не мога да знам

Дали небето ще се продъни

Ако няма да дойдеш при мене

Стига ми да те видя

За да разбера дали си истински

Дали да очаквам

Колко ли изгубени дни си отидоха

В напразно чакане

Ставам, запарвам кафето

Изпушвам две цигари и тръгвам на някъде

изпълнена с очакване

                                                               

                                                          снимка: Ани Колиер

изпълнена с очакване

броя часовете

дишам учестено

правя се на спокойна

каквото има да се случи

ще се случи

изпълваш ме с копнежи

страстите разпалени

гордостта се поклони

достойнството притихна

ревността отстъпи

притихвам и се гушвам

мечтая да се намерим

открихме се внезапно

какво има да се чака

искам те постоянно

в мислите ми се загнезди

свря се там спокойно

искаш ме страстно

искам те нежно

можем ли да се отдадем

когато вечерта се настани

и утрото бързо се покаже

нищо друго няма значение

ръцете ни ще се намерят

притискам се отчаяно

захвърляме дрехите

нямаме време за романтика

искам те постоянно

искаш ме временно

това трябва да е лудост

харесвам те от момента на срещата

но това не ти е достатъчно

усмихна се спонтанно

усмихнах се наивно

отдадох се на мислите

не мога да те прогоня от там

настани се дълбоко

зае място в сърцето ми

прогони спокойствието ми

колко ли можем да сме щастливи

колко ли страдаме

разума е победен

да се отдадем на страстите

капитулация

Празно

Чисто

Утихнало

Признания

Не такива които ще ни разстроят

Не такива които ще ни радват

Такива пред които капитулираме

                                                                                      снимка: Ани Колиер