колко ли прощава човек

                                                                         снимка: Ани Колиер

колко ли извинения можем да чуем
толкова колкото можем да понесем

къде се загуби усмивката
въпреки, че ме разсмиваш понякога

въпреки че се желаем
защо стана толкова объркано

искаш да си признаеш, обмисляш, изказваш, прекъсвам те

трябва ли да се съжалява, ако земята остане замръзнала

земята ще разпръсне ли цветовете
ето че зимата си отива, тя ми донесе тебе, неочаквано се появи

неочаквано те харесах, неочаквано ме намери

казваш че съм те съблазнила, нямам нищо против

не беше ли взаимно привличането, защо да прикриваме чувства

още не мога да се отърся от спомени - бях наранена

желанията идват изневиделица

казвам че не искам да се влюбвам

истина ли е това, когато харесваме някого имаме нужда от споделяне

не искам да пропусна, ако има нещо съществено

искаш ли да ме зарадваш, искам ли да те разочаровам
кое те кара да внимаваш
когато виждаш очите ми, искам да вярваш

любовта не е ли измама, можем ли да сме истински
защо толкова приказки и ненужни обяснения

условия и притеснения

кога можем да се отдадем, въпреки това което сме

опознаваме себе си в битки нелеки, изненадвам себе си

как да разбираме другия, ако това не носи радост

ако земята не разпръсква цветовете
тогава ние да посадим рози 

ако има рози, те ще цъфтят
ако няма какво  да се направи по въпроса за глобалното затопляне

колко ли клишета ще употребим
колко ли дни ще загубим в търсене на истината

защо се загуби радостта
разказваш за мене, какво ли разказа

какво и аз ще разказвам след време

очаквам прегръдки, това не е защото съм, това е защото не съм 

загубих контрол, осланям се на времето

исках да е различно, не искаш да започнем отначало

не ти харесва да са тъжни очите ми
не искам и аз да те разочаровам

човек ако обича нали не наранява или има и друга теория

нея може да съм пропуснала, бях лоша ученичка

не забравям да пожелая лека нощ, научих се на обноски
кой ли иска да е един и същ цял живот

омръзнахме ли на себе си
безотговорно се отнасяме, но не към другите а към себе си

защо забрави да пожелаеш лека нощ
толкова ли искам, колкото толкова, поглеждам навън и виждам тъга

хората забързани, правят компромиси

знаят ли какво е щастие, то не се купува, то не се измисля, то е

имаме ли още желания или останаха подпори на скеле

как да построим живота си, като това зависи само от съдбата

къде ли ще ме отведеш, къде ли ще съм щастлива

не ми донесе радост, но ми донесе мъничко щастие

щастието повечето време е болезнено, такова щастие съм опознала

чувала съм и за други теории, но не вярвам на хората

опита и грешките си ги харесвам
казват, не ми утива да съм тъжна

казват, трябва да не ми се оспорва властта

искам ли да властвам, толкова просто живея, но все пак не като всичките

правя всичко до края и после пак отначало започвам

не мога да не бъда неизискваща, все пак обноските ме впечатяват

малцина имат поведение, което заслужава внимание

трябва да се контролира, поне собственото щастие

няма да се откажа от предизвикателства, нито ще изневеря на чувствата си

имам ли правото да се отказвам, имаш ли правото да се оттеглиш

толкова думи изказа, но не каза най-същественото

искам ли да знам истината
такава каквато е и да я погледна отново уверено

казваш че си искрен, но не чух всичко което има да се казва
все още има време, ако привличането е истинско

не искам да украсявам фактите, искам да ги разбирам правилно
не искам обяснения, искам теории

колко може да се устоява

измисляме ли си реалности 
но поне не живеем банално