колко ли прощава човек

                                                                         снимка: Ани Колиер

колко ли извинения можем да чуем
толкова колкото можем да понесем

къде се загуби усмивката
въпреки, че ме разсмиваш понякога

въпреки че се желаем
защо стана толкова объркано

искаш да си признаеш, обмисляш, изказваш, прекъсвам те

трябва ли да се съжалява, ако земята остане замръзнала

земята ще разпръсне ли цветовете
ето че зимата си отива, тя ми донесе тебе, неочаквано се появи

неочаквано те харесах, неочаквано ме намери

казваш че съм те съблазнила, нямам нищо против

не беше ли взаимно привличането, защо да прикриваме чувства

още не мога да се отърся от спомени - бях наранена

желанията идват изневиделица

казвам че не искам да се влюбвам

истина ли е това, когато харесваме някого имаме нужда от споделяне

не искам да пропусна, ако има нещо съществено

искаш ли да ме зарадваш, искам ли да те разочаровам
кое те кара да внимаваш
когато виждаш очите ми, искам да вярваш

любовта не е ли измама, можем ли да сме истински
защо толкова приказки и ненужни обяснения

условия и притеснения

кога можем да се отдадем, въпреки това което сме

опознаваме себе си в битки нелеки, изненадвам себе си

как да разбираме другия, ако това не носи радост

ако земята не разпръсква цветовете
тогава ние да посадим рози 

ако има рози, те ще цъфтят
ако няма какво  да се направи по въпроса за глобалното затопляне

колко ли клишета ще употребим
колко ли дни ще загубим в търсене на истината

защо се загуби радостта
разказваш за мене, какво ли разказа

какво и аз ще разказвам след време

очаквам прегръдки, това не е защото съм, това е защото не съм 

загубих контрол, осланям се на времето

исках да е различно, не искаш да започнем отначало

не ти харесва да са тъжни очите ми
не искам и аз да те разочаровам

човек ако обича нали не наранява или има и друга теория

нея може да съм пропуснала, бях лоша ученичка

не забравям да пожелая лека нощ, научих се на обноски
кой ли иска да е един и същ цял живот

омръзнахме ли на себе си
безотговорно се отнасяме, но не към другите а към себе си

защо забрави да пожелаеш лека нощ
толкова ли искам, колкото толкова, поглеждам навън и виждам тъга

хората забързани, правят компромиси

знаят ли какво е щастие, то не се купува, то не се измисля, то е

имаме ли още желания или останаха подпори на скеле

как да построим живота си, като това зависи само от съдбата

къде ли ще ме отведеш, къде ли ще съм щастлива

не ми донесе радост, но ми донесе мъничко щастие

щастието повечето време е болезнено, такова щастие съм опознала

чувала съм и за други теории, но не вярвам на хората

опита и грешките си ги харесвам
казват, не ми утива да съм тъжна

казват, трябва да не ми се оспорва властта

искам ли да властвам, толкова просто живея, но все пак не като всичките

правя всичко до края и после пак отначало започвам

не мога да не бъда неизискваща, все пак обноските ме впечатяват

малцина имат поведение, което заслужава внимание

трябва да се контролира, поне собственото щастие

няма да се откажа от предизвикателства, нито ще изневеря на чувствата си

имам ли правото да се отказвам, имаш ли правото да се оттеглиш

толкова думи изказа, но не каза най-същественото

искам ли да знам истината
такава каквато е и да я погледна отново уверено

казваш че си искрен, но не чух всичко което има да се казва
все още има време, ако привличането е истинско

не искам да украсявам фактите, искам да ги разбирам правилно
не искам обяснения, искам теории

колко може да се устоява

измисляме ли си реалности 
но поне не живеем банално

"Pacta sunt servanda"- “Договорите трябва да се спазват»

В главата ми бръмбари

                                                                                       снимка: Ани Колиер

Разкопчах първото копче на ризата

Ще те изненадам

Това е защото много е топло

Камината запалена

Няма да съблека всички дрехи

Спокойно, няма да се притисна до тебе

Защото не мога да полетя в облаците

Пък ти да видиш отдолу

Накъдето и да гледаш

Все мене ли виждаш

Или забрави за обещанието

Договорите трябва да се спазват

Не че не трябва да се нарушават

Защо не почнем отначало

Без да чакаме от ъгъла

Прозореца се изпоти от дъха ми

Капки се стичат по пода

Това е защото нагазих във ваната

Потапям се цялата

Изгарям от мисли, пълно е с бръмбари

Накъде да насоча коня си

Към гората или на север

Къде се загуби в мъглата

Листата изгниха

Тревата замръзнала

Тичам боса куцукайки

Много камъни трябва да преобърна

Малко остана

Имаме договор с тебе

Трябва да го спазим

Че протоконсула ще ни накаже

Греховете идват и си отиват

Много вода изтече

Китките пак са премръзнали

Искам в топлия басейн

Да се загубя в мъглата

Да ме намериш бавно

Да се открием постепенно

За къде да бързаме?

Договорите трябва да се спазват

Малко остана от тази година

Чакам срещата прималяла

Как да те погледна

Как ще ме погледнеш

Няма нищо за казване

Нелепо

                                                                     
 снимка: Ани Колиер

Цигари Карелия

Пепелник и свещ

Водата ври в чайника

Няма кой да ми запари кафето

Останал коняк в чашата

Недоизядени сладки

Къде ли те забрави зимата

Където не мога да си те представя

С ръце в джобовете ли си

Или измръзнаха

От студа трябва да е

Не искаш прегръдка

Искам да знам къде си

Искам да знам какво правиш

Нямаме време за пилеене

Само малко остана до Коледа

Ще ми донесе ли дядо Коледа подаръка

Който си пожелах наскоро

Конят ми се умори да чака

Тревата нагазена

Сънят неспокоен

Времето спряло

Къде те отвея вятъра

Печените картофи изстинаха

Знам че искам много

Малко няма да стигне

Защо ме погледна

Защото кой да ми каже колко съм вълшебна

Колко тъпо се чувствам

В този момент на годината

Пиша все едно и също стихотворение

По Коледа какво друго да правя

Къде се загнезди в мислите ми

Как да те прогoня

Дали има значение че се срещнахме

Кой да ни каже истината

Вечер притихвам в очакване

Сутрин пресмятам часовете

Няма ли да се обадиш

И да разпръсне земята цветове

Колкото и да те измислям

Все не мога да знам

Дали небето ще се продъни

Ако няма да дойдеш при мене

Стига ми да те видя

За да разбера дали си истински

Дали да очаквам

Колко ли изгубени дни си отидоха

В напразно чакане

Ставам, запарвам кафето

Изпушвам две цигари и тръгвам на някъде

изпълнена с очакване

                                                               

                                                          снимка: Ани Колиер

изпълнена с очакване

броя часовете

дишам учестено

правя се на спокойна

каквото има да се случи

ще се случи

изпълваш ме с копнежи

страстите разпалени

гордостта се поклони

достойнството притихна

ревността отстъпи

притихвам и се гушвам

мечтая да се намерим

открихме се внезапно

какво има да се чака

искам те постоянно

в мислите ми се загнезди

свря се там спокойно

искаш ме страстно

искам те нежно

можем ли да се отдадем

когато вечерта се настани

и утрото бързо се покаже

нищо друго няма значение

ръцете ни ще се намерят

притискам се отчаяно

захвърляме дрехите

нямаме време за романтика

искам те постоянно

искаш ме временно

това трябва да е лудост

харесвам те от момента на срещата

но това не ти е достатъчно

усмихна се спонтанно

усмихнах се наивно

отдадох се на мислите

не мога да те прогоня от там

настани се дълбоко

зае място в сърцето ми

прогони спокойствието ми

колко ли можем да сме щастливи

колко ли страдаме

разума е победен

да се отдадем на страстите

капитулация

Празно

Чисто

Утихнало

Признания

Не такива които ще ни разстроят

Не такива които ще ни радват

Такива пред които капитулираме

                                                                                      снимка: Ани Колиер

бяло и черно по време на новолуние

                                                                             снимка: Ани Колиер

къде е луната

белият ми шал се развява в полята

остана ми само седлото

конят ми се препъна

късно ли е да те намеря

градината ми е изорана

чакам пролетта да ми донесе вести

вече научих урока

зеленото все е червено

мига като светофар

никой не ми намига

много им се иска

двамина минувачи пресякоха булеварда

прелетя сврака

удари се в опънатите жици и изгоря

слънцето се показа

време е за лягане

преди това ще сънувам

после ще си умия зъбите

канена съм на вечеря

гардероба ми е остарял като секънд хенд шоп

дали и аз вече не съм секънд хенд

грим и маска няма да са за изхвърляне

хубавото вино ще помогне да изтрием желания

и да се концентрираме върху незначителното

понякога се смея на себе си

другите все повече ми стават интересни

светофара свети зелено

тръгвам

Арахна, Ахилес, Атина, Зевс и Атараксия

непрекъсното поднасяш факти, незнам вече как да ги тълкувам, изглеждаш объркан, твърдиш че казваш истината, истината не е красива за всички, трябва да се избира

можем ли да бъдем 100% откровени, колко ли може да продължава, само с приказки и думи, набързо изложени откровения, как ли да си помогна, да разбера фактите, искаме ли да сме такива, искам ли да съм такава, искаш ли да си такъв какъвто си, къде се дяна благородството, къде се изпари достойнството, късе се загуби деликатността, къде е самоуважението, толкова съм уморена, само един ден трябваше, за да се отдадем на копнежите, ти пропусна деня,

трябва ли да се съжалява, ако земята не разпръсне цветове, ако не те заслужа, как да бъдеш с мене, ако не те извиня, как да съм с тебе, мятам се в леглото, премервам мислите, всяка стъпка е толкова деликатна, ако стъпим на милиметър неточно, всичко ще се разруши на парчета, ходим по ръба на опасното, толкова исках да е просто, толкова лесно пропиляхме възможности, мислех си за взаимност, тя как изглежда, когато другия не е избрал пътя, не можем да обемем всичко с ръцете си, имаме ли нужда от съжаления , когато трябва да се направи избор, всичко притихва, чуваме стъпки, правим паузи, загубих съня си, загуби спонтанността,

не си съсредоточен, а трябва да се премерва, всеки паунд струва цената на живота

колко ли струва да си внимателен, по скоро трябва да сме жонгльори, много има за балансиране, ти знаеш ли цената, която се плаща за щастието, истината понякога трябва да се спестява, но тогава тя се превръща в лъжа, как ли се постига взаимност, когато обръщаме внимание на детайлите, гледаме под лупа, оплетохме кълбото, плетката няма да стане гладка, Арахна няма да изплете шедьовър, Ахилес няма да скочи от радост, Атина не разпръсна благовение, Зевс обърка пътя, как да те намеря при толкова обстоятелства, истината е най-великото нещо, не се страхува от погледи, Атараксия е най-великото чувство, малцина имат късмета да го познаят, истината може да е грозна, истината крещи, може да е отчаяние, може да е омерзение, може само да е страст, може обич да се прокрадва, истината може да не ни направи по-добри, нито по-щастливи, точно това ме притеснява, точно сега и само в този момент, истината слага картите на масата, да видим какво е останало: недопита бутилка вино, забравена четка за зъби и толкова, истината крещи, тя иска да си платим цената, кой ли е платил Тайната вечеря, истината не търпи недомлъвки

несигурност и нерешителност, взискателност и очаквания, трябва ли да се съжалява, трябва ли да имаме планове, защото загубихме спонтанността, защо не решаваме заедно, сега трябва да сме прецизни, измерваме математически формули, аз не съм Питагор, и Менделеев не го разбрах, отказвах да приемам дадености, не ми се решават сложни формули, не употребявам клишета, но признавам те ме забавляват

в живота стандартите са излишни, защото ние сме инструмента, можеше да слушаме есенната соната,, пролетта още не е дошла, за пролетно тайнство е рано, зимата идва и си отива, лятото винаги е много горещо, колко ни трябва за да живеем, живота когато връхлита, искам недоизказани думи, жестове които да ме трогват, постъпки които да ме даряват с обич и привързаност, да седя в градината и да гледам, отминаващите без да ги забелязвам, ден след ден мечтите ми ще заспиват , искам обич и привързаност, толкова много ли искам, защото можем да я понесем, няма да е лесно, искам спокойствие след вечеря и да има за какво да се говори, толкова ли много искам, земята трябва този път да разпръсне цветовете

                                                                                       снимка: Ани Колиер