непрекъсното поднасяш факти, незнам вече как да ги тълкувам, изглеждаш объркан, твърдиш че казваш истината, истината не е красива за всички, трябва да се избира
можем ли да бъдем 100% откровени, колко ли може да продължава, само с приказки и думи, набързо изложени откровения, как ли да си помогна, да разбера фактите, искаме ли да сме такива, искам ли да съм такава, искаш ли да си такъв какъвто си, къде се дяна благородството, къде се изпари достойнството, късе се загуби деликатността, къде е самоуважението, толкова съм уморена, само един ден трябваше, за да се отдадем на копнежите, ти пропусна деня,
трябва ли да се съжалява, ако земята не разпръсне цветове, ако не те заслужа, как да бъдеш с мене, ако не те извиня, как да съм с тебе, мятам се в леглото, премервам мислите, всяка стъпка е толкова деликатна, ако стъпим на милиметър неточно, всичко ще се разруши на парчета, ходим по ръба на опасното, толкова исках да е просто, толкова лесно пропиляхме възможности, мислех си за взаимност, тя как изглежда, когато другия не е избрал пътя, не можем да обемем всичко с ръцете си, имаме ли нужда от съжаления , когато трябва да се направи избор, всичко притихва, чуваме стъпки, правим паузи, загубих съня си, загуби спонтанността,
не си съсредоточен, а трябва да се премерва, всеки паунд струва цената на живота
колко ли струва да си внимателен, по скоро трябва да сме жонгльори, много има за балансиране, ти знаеш ли цената, която се плаща за щастието, истината понякога трябва да се спестява, но тогава тя се превръща в лъжа, как ли се постига взаимност, когато обръщаме внимание на детайлите, гледаме под лупа, оплетохме кълбото, плетката няма да стане гладка, Арахна няма да изплете шедьовър, Ахилес няма да скочи от радост, Атина не разпръсна благовение, Зевс обърка пътя, как да те намеря при толкова обстоятелства, истината е най-великото нещо, не се страхува от погледи, Атараксия е най-великото чувство, малцина имат късмета да го познаят, истината може да е грозна, истината крещи, може да е отчаяние, може да е омерзение, може само да е страст, може обич да се прокрадва, истината може да не ни направи по-добри, нито по-щастливи, точно това ме притеснява, точно сега и само в този момент, истината слага картите на масата, да видим какво е останало: недопита бутилка вино, забравена четка за зъби и толкова, истината крещи, тя иска да си платим цената, кой ли е платил Тайната вечеря, истината не търпи недомлъвки
несигурност и нерешителност, взискателност и очаквания, трябва ли да се съжалява, трябва ли да имаме планове, защото загубихме спонтанността, защо не решаваме заедно, сега трябва да сме прецизни, измерваме математически формули, аз не съм Питагор, и Менделеев не го разбрах, отказвах да приемам дадености, не ми се решават сложни формули, не употребявам клишета, но признавам те ме забавляват
в живота стандартите са излишни, защото ние сме инструмента, можеше да слушаме есенната соната,, пролетта още не е дошла, за пролетно тайнство е рано, зимата идва и си отива, лятото винаги е много горещо, колко ни трябва за да живеем, живота когато връхлита, искам недоизказани думи, жестове които да ме трогват, постъпки които да ме даряват с обич и привързаност, да седя в градината и да гледам, отминаващите без да ги забелязвам, ден след ден мечтите ми ще заспиват , искам обич и привързаност, толкова много ли искам, защото можем да я понесем, няма да е лесно, искам спокойствие след вечеря и да има за какво да се говори, толкова ли много искам, земята трябва този път да разпръсне цветовете
Няма коментари:
Публикуване на коментар